Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Той също беше мокър до кости и дрехите му бяха изкаляни.
— Извинете, че ви безпокоя, но имаме нужда от помощта ви — бързо каза той. — Преди час двата автомобила са били нападнати. Докарахме Малкълм, който е в състояние на шок. Има много тежка рана на крака. Още е в безсъзнание, оставих го на леглото в стаята му. Казах на Хардинг също да отиде там.
— Хардинг ли? — учуди се Ели. — А другите къде са?
— Още не сме ги намерили, доктор Сатлър — каза Мълдун. Сега говореше по-бавно.
— О, Господи!
— Но смятаме, че доктор Грант и децата са живи. Вероятно са навлезли в парка, доктор Сатлър.
— В парка ли?
— Така предполагаме. Ала сега Малкълм се нуждае от помощ. Повикал съм и доктор Хардинг.
— А не трябва ли да повикате лекар?
— На острова няма лекар. Хардинг е най-добрият, с когото разполагаме.
— А не можете ли да извикате по телефона?
— Не — поклати глава Мълдун. — Телефоните не работят. Няма как да се свържем със сушата. — Той намести пакета под мишницата си.
— Какво е това? — попита Ели.
— Нищо. Идете, ако обичате, в стаята на Малкълм и помогнете на доктор Хардинг — подкани я Мълдун и се отдалечи по коридора.
Поразена от новините, Ели Сатлър се отпусна на леглото. Не беше от жените, които лесно изпадат в паника. Освен това знаеше, че Грант и преди се е справял с опасни положения. Веднъж беше изчезнал за четири дни в пустинната местност, където правеха разкопки. Някаква скала беше хлътнала под тежестта на камионетката и той беше паднал от трийсет метра височина в един пролом. При падането си беше счупил крака. Без капчица вода все пак бе успял да се върне в лагера.
От друга страна, децата…
Ели тръсна глава да пропъди мрачните мисли. Децата сигурно бяха с Грант. И ако се намираха в парка… е, кой ще ги преведе безпрепятствено през него, ако не един специалист по динозаврите!
В парка
— Уморена съм — оплака се Лекс. — Защо не ме поносите, доктор Грант.
— Вече си голяма да те носят — каза Тим.
— Ама аз съм много уморена — настоя тя.
— Добре, Лекс — рече Грант и я вдигна на ръце. — О-ох, тежичка си.
Беше почти девет часът. След дъжда беше паднала мъгла, през която неясно прозираше пълната луна. Бледите им сенки се движеха пред тях по широка поляна, към тъмната джунгла. Грант беше потънал в мисли, опитваше се да прецени къде се намират. В началото бяха пресекли оградата, която тиранозавърът беше съборил и Грант бе почти сигурен, че се намират някъде в зоната на тиранозаврите. А той нямаше никакво желание да бъде там. Непрестанно си припомняше компютърното изображение на територията на тиранозавъра, гъстата плетеница от линии, очертаващи движенията му върху малката площ. Той и децата сега се намираха точно в тази област.
Но освен това Грант си спомняше, че тиранозаврите са отделени от останалите животни, тоест щяха да напуснат зоната им, когато пресекат някакво препятствие — ограда или ров с вода, или и двете.
Досега не бяха видели нищо подобно.
Момиченцето облегна глава на рамото му и вплете пръсти в косата си. След малко дишането й стана равномерно. Тим уморено крачеше до Грант.
— Как си, Тим?
— Добре съм — отвърна той. — Но май сме в зоната на тиранозаврите.
— Убеден съм, че е така. Дано скоро излезем от нея.
— През гората ли ще минем? — попита Тим. С приближаването им джунглата изглеждаше все по-тъмна и зловеща.
— Да — отвърна Грант. — Мисля, че можем да се ориентираме по номерата на сензорите за движение.
Те представляваха зелени кутии, разположени на около метър и половина над земята. Някои бяха монтирани на земята, но повечето бяха прикрепени към дърветата. Явно захранването още не беше възстановено, защото никой от сензорите не работеше. В средата на всяка сензорна кутия беше монтирана стъклена леща, а под нея бе изписан кодов номер. Въпреки мъглата Грант успя да види надписа на кутията пред тях — T/S/04.
Навлязоха в гората. Отвсякъде ги заобиколиха високите тъмни силуети на дърветата. На лунната светлина мъглата се стелеше ниско над земята и се виеше около коренищата. Беше красиво, но те не знаеха къде стъпват. Грант следеше номерата на сензорите. Изглежда, се движеха от по-големите към по-малките номера. Отминаха T/S/03 и T/S/02. Накрая стигнаха до T/S/01. Грант беше уморен от тежестта на момиченцето и се бе надявал, че някъде при тази кутия зоната на тиранозаврите ще свърши, но навсякъде около нея се простираше джунгла. Следващата кутия беше с надпис T/N/01, а по-нататък видяха T/N/02. Грант се досети, че кодовете са наредени на географски принцип около една точка в средата, като по компас. Те с децата се движеха от юг на север, затова с приближаването им към центъра цифрите бяха намалели и после пак се увеличаваха.