Английският шпионин [bg]

Реза влезе в ресторанта точно в девет часа и се представи на салонния управител.

— Романов — каза иранецът и салонният управител проследи с показалеца си имената в списъка с резервации.

— А, да, ето го. Романов.

Назари съблече палтото си и бе въведен в салона за хранене с висок таван. Минавайки край бара, той забеляза, че една жена с пясъчноруса коса го наблюдава. Мъжът, който седеше до нея, пишеше нещо на мобилния си телефон — „Потвърждение за безопасното пристигане на сътрудника“, помисли си Реза. Масата се намираше в ъгъла на залата под смущаващата черно-бяла фотография на плешив мъж с маниакално изражение. Назари седна с лице към салона. Това щеше да разстрои Алексей, но в този момент чувствата на Алексей бяха най-малката му грижа. Той мислеше само за жена си и децата си и за списъка с въпроси, на които Алон искаше да получи отговор. Един сервитьор напълни чашата му с вода, сомелиерът му предложи менюто с вината. След това, в 21 часа и 7 минути, Реза усети как новият мобилен телефон вибрира до гърдите му с непознат ритъм. Номерът му беше непознат. Въпреки това той прие разговора.

— Къде си? — попита един глас на руски език.

— В ресторанта — отговори Назари на същия език. После на свой ред попита: — А ти къде си?

— Ще закъснея няколко минути, но съм близо.

— Да ти поръчам ли питие?

— Всъщност трябва да направим малка промяна.

— Колко малка?

Розанов обясни какво иска да направи Реза. После добави:

— Две минути. Разбираш ли?

Преди иранецът да успее да отговори, връзката бе прекъсната. Назари бързо набра номера на мъжа, когото познаваше като господин Тейлър.