Републиката на крадците [bg]

2.

На следващата сутрин — зора над Амател. Мъглива златистооранжева лента се издигна от източния хоризонт, а кобалтовото небе се отразяваше в спокойните тъмни води. Десетина рибарски лодки минаха покрай „Достигащ звездите“ като ято, белият триъгълен килватер подире им придаваше на малките съдове вид на връх на стрела — движеха се бавно, сякаш насън. Самият Картейн се появи откъм бакборда на не повече от половин миля от тях.

От квартердека Джийн виждаше в сребристата утринна мъгла яркобелите тераси на града, оградени с гъсти редове маслини, кипариси и вещерски дървета, което го накара да изпита необичайна болка за Камор. Висок каменен фар доминираше над градския бряг, макар в момента големите му златисти фенери да бяха с намалена светлина, така че сияеха като топъл ореол, увенчаващ кулата.

Локи се облегна на перилата и впери поглед в приближаващия бряг, докато ядеше студено говеждо и твърдо бяло сирене, стиснал ги непохватно в дясната си ръка. През по-голямата част от нощта той обикаля из просторната каюта — не можеше или не искаше да заспи и полягаше на хамака само за да си отмори краката, които се подгъваха.

— Как се чувстваш? — попита загърнатата в дълго палто и шал Търпение, която предпочете не да изникне от въздуха, а да се приближи по палубата.

— Злоупотребен — каза Локи.

— Поне си жив и можеш да го изпитваш.

— Няма нужда от намеци. Това ще ти осигури запомнящо се представление, не се безпокой.

— Не се безпокоя — мило отвърна тя. — Идат подробностите по акостирането ни.

— По акостирането ни? — Локи погледна зад Търпение и видя дълга и ниска лодка с два реда гребци, около двайсетина на брой, да приближава подир последната рибарска лодка.

— За да влезем в пристанището с „Достигащ звездите“, като се погрижим за такелажа и платната, и другите досадни неща.

— Не си в настроение да размърдаш пръсти и да подредиш всичко, а? — попита Локи.