![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Не е нужно да умреш - опита се да го убеди Хирад. - Просто изведи Гарваните. Целта ни е една и съща.
- Не ми се вярва.
Този път стражът се хвърли в атака, варваринът беше готов да отклони меча му, но Троун скочи и събори нападателя и главата му се тресна в камъните. Вълча лапа притисна гърлото му.
Хирад вдиша през зъби и нахлу вътре, където още трима грабваха оръжията си. Отвън писъците на стража секнаха с бълбукащо хриптене.
- Един вече го няма, хайде да не прахосваме друг живот. - Варваринът чуваше мекото тупане на лапи, с което влязоха Троун и глутницата. -'Нападнете ли ме, не мога да ги спра.
Още един се показа тичешком иззад ъгъла.
- Те наистина са много...
Задави се насред изречението пред гледката.
- Ядосани ли? - довърши вместо него Хирад и прехвърли меча си от едната ръка в другата. - Същото ще се случи и с мен, ако не пуснете приятелите ми от килията.
- Аз... - Мъжът се запъна и погледът му помътня. - Ще извършат заклинание!
Хирад мигновено пусна меча си на пода, с другата ръка измъкна кинжала от канията, с две крачки се озова до мага, стисна го за шията и опря върха на ножа в плътта му.
- Тъкмо на това се надявах - осведоми го. - Ще пръснат вратата на парченца, ако не се лъжа. Да не им се месим, а?
Под върха на кинжала изби капка кръв. Другите стражни- ци стояха вцепенени, гледаха уплашено ту Хирад, ту вълците, но още не вярваха на очите си.
Ръцете на мага шавнаха съвсем леко, но Хирад натисна малко по-силно с ножа.
- Недей. Не си толкова чевръст, че да ме изпревариш.
Троун изръмжа гърлено и варваринът се озърна. Глутницата не знаеше какво да прави - пред тях трима човеци държаха мечове, а не помръдваха.
- Троун, чакай - помоли Хирад, без да знае дали грамадният вълк ще го послуша.
Иначе тук щеше да се пролее още много кръв...
Откъм килиите се чу глас, който не можеше да сбърка, последва пращене на сцепено дърво. И съвсем скоро Незнайния се появи в караулното, без да покаже и сянка на изненада при вида на Хирад и вълците.
- Приятно ми е, че се отби - каза той.
Хирад му кимна.
- Така... вие там хвърлете оръжията. Ние ще ги вземем.
Нито за миг не разхлабваше хватката около шията на мага.
Стражниците се двоумяха. Незнайния съскащо пое въздух, пристъпи с недоловимо движение и стовари юмрука си по брадичката на най-близкия от тримата. Неочакваният удар го запрати в останалите, а мечът му издрънча на пода. Незнайния се наведе, взе оръжието и го насочи към тях.
- И вие ги хвърлете на мига! - заповяда враждебно.
Още веднъж се чу дрънчене на метал. Той доближи войника от Листерн и надзирателя и те се притиснаха до стената. Дензър и Илкар прибраха мечовете им.
- Съжалявам - каза Хирад на мага.
- Няма за какво. Знам, че на генерала това положение никак не му харесваше.
За друго съжалявам...
Варваринът го завъртя с лице към себе си и го удари по слепоочието с дръжката на кинжала. Магът се свлече.
- Не искаме да правиш заклинания зад гърба ни - отбеляза Хирад и се вгледа в тримата стражници. - Жалко за вашия човек отвън, но нека да ви е за урок - не тръгвайте подире ни.
Обърна се към Гарваните. Дензър го зяпаше, сякаш виждаше призрак, Илкар се подхилваше, а Незнайния се стараеше лицето му да остане безизразно. И тримата начесто поглеждаха към вълците.
- Да, този отпред е Троун. После ще ви разказвам. Имаме работа. - Хирад се усмихна. - Гарвани, след мен!
Поведе ги в устремен бяг към пристанището.
Навсякъде в Арлън светваха фенери и факли, когато неистово тропане по вратата на покоите му стресна графа. След твърде грубата раздяла с генерал Дарик графът бе пратил стражници в пристанището, но както и очакваше, не получи никаква тревожна вест от тях.
- Да, да, по дяволите...
Надигна се от креслото. Командирът на стражата влетя в стаята и червеникавата светлина от камината подчерта суровото му изражение.
- Какво има?
- Черните криле са завзели „Океански бряст“, кавалерията на Листерн току-що прегази наш стражеви пост, всички дордо- верци също са на път към пристанището, което ще се превърне в бойно поле.
- Не и докато аз съм граф! - отсече Джасто. - Знаеш какво да правиш. Затвори всеки изход от града. Обгради пристанището и накарай онзи смотаняк моя гардеробиер да се измъкне от постелята и да слезе в оръжейната.
- Вече го сторих, господарю.
Графът се усмихна невесело.
- Значи ще се присъединя към вас по-скоро.
Командирът излезе тичешком, подкованите му ботуши тракаха по мраморния под. Арлън застана до прозореца и дръпна завесата. Не различаваше нищо на пристанището, но светлините показваха, че целият град е буден.