За честта на крадеца [bg]

Изведнъж ме заля вълна от цвят — светлина и сенки, очертания и повърхности. Пак замигах и загледах как линиите се избистрят в кехлибарено обагрен отпечатък от сандал.

Виждах! Болката беснееше зад очите ми, но по-важното беше, че виждах.

Оттласнах се от плочите и отворих очи.

И почти веднага зърнах Деган и Сянката. Бяха на четири-пет крачки от мен, обгърнати от червено-златни ореоли, оръжията им готови за удар или отбиване. Гледаха се преценяващо. С лявата си ръка Деган държеше шапката си на височината на гърдите си, леко встрани от тялото. Веднъж вече си бе послужил с шапката, за да отклонява оръжията на противниците, само че тогава се би срещу седмина. Щом си помагаше с шапката срещу един, това не вещаеше нищо добро.

А Сянката сякаш държеше в лявата си ръка посребрен лунен лъч — лек, бърз и прекрасен. Острието беше малко по-тясно и малко по-дълго от меча на Деган. С всяко движение лунната светлина се лееше по стоманата на плавни вълни чак до синьо-черния предпазител. И този меч беше от Черния остров, но може би още по-добре закален, ако можех да съдя по играта на отблясъците.

Другата ръка на Сянката беше свита в хлабав юмрук. Забелязах блещукане на метал между пръстите му. Дали не държеше метателни стрелички? Или беше месингов бокс, с който да потроши лицето на Деган, ако успее да го доближи достатъчно?

Присвих очи, за да виждам по-добре, и се надигнах. От движението всичко се размъти. А когато погледът ми се проясни, Сянката нападаше.

Пристъпи напред и мечът му се стрелна да пресрещне оръжието на Деган и да го отклони. В същия миг дясната му ръка метна по Деган две късчета метал. Изумен различих монети — стори ми се, че са медни сови.

Деган извъртя тяло и замахна с шапката, за да пресрещне монетите, докато се мъчеше да се предпази с острието, та Сянката да не го наръга. Направени от всеки друг, тези съчетани движения щяха да изглеждат тромави, но Деган приличаше на опитен танцьор.

Мечовете им се сблъскаха високо и встрани. Деган улови монетите с шапката и тутакси я обърна надолу, за да ги изтръска на камъните. Но вместо две монети се пръснаха капки разтопен метал. И от калта се издигнаха струйки пара.

Преносима магия, която парцалите не биха могли да разпознаят, докато не бъде използвана. А Сянката май имаше пълна шепа от омагьосаните монети.

Взрях се по-внимателно в Деган. Да, имаше поне една обгорена черта по плата върху ръката, с която държеше меча. Забелязах и че шапката му е надупчена и похабена — хванеше ли още няколко пъти монети с нея, тя щеше да се разпадне.

Огледах улицата за ножа си и го открих от другата страна на сражаващите се. Нямаше да се намеся с ловко отровно порязване. А не бях толкова уверен в нощното си зрение или точността си, че да метна някой от другите си ножове. Злополучно пристъпване в неподходящ момент… и можех да го забия в Деган, а не в Сянката.