За честта на крадеца [bg]

Сянката се появи, сякаш петно мрак придоби плътност. Деган леко раздвижи рамене и надигна мъничко върха на меча според ръста на противника. Иначе не помръдна.

Сянката спря на пет крачки от нас. Тъмната качулка се обърна към Деган.

— Не съм тук заради тебе — изрече дълбокият глас, напомнящ и за кадифе, и за стомана.

— Знам.

— Известно ли ти е кой съм?

— Да.

— Е, ще се отместиш ли?

— Не.

Сянката скръсти ръце на гърдите си.

— Значи имаме проблем.

— Единият от нас има — уточни Деган. — Другият само трябва да измисли какво да прави с трупа.

Протегнах ръка и го докоснах по рамото.

— Няма страшно. В момента съм прекалено ценен, за да ме очисти.

Сянката не възрази, а предложи:

— Повърви с мен. Налага се да поговорим.

— За какво да говорим? — възразих. — Знам какво искаш. Знам и какво можеш да ми направиш. Впечатлен съм. Въпреки това няма да получиш дневника, докато аз не реша.

— Ти ли? Мислех, че на Келс се полага да решава.

— С него още обсъждаме дали е така.

— Допусках, че си прекалено свикнал да си вършиш работата сам, за да се примириш тепърва с каишката. Явно съм познал.

— Много си проницателен — отбелязах и понечих да продължа по уличката.

— Ако искаш да се измъкнеш от Десетте пътя, мога да ти помогна. Ако поговориш с мен. Ако откажеш… — Той разпери ръце. — Легионите преградиха Шосето на танцьора, а аз съм разположил свои хора при повечето пролуки в оградата. Не се съмнявам, че все пак ще измислиш как да се провреш, но знае ли се какво… или кой може да те чака от другата страна?

Спрях. Всяка секунда забавяне намаляваше шансовете ми да изпратя навреме вест на императора. И то ако Сянката изобщо ми позволеше да си тръгна.

— Да речем, че си поприказваме — казах. — Какво ще стане, когато ти кажа да вървиш по дяволите и отхвърля предложението ти?

— Ще си продължиш по пътя. — Той се отдръпна крачка назад и посочи улицата. — Но поне повърви с мен и ме изслушай.

Очите на Деган питаха безмълвно: "Да го убия ли?“ Завъртях глава. Разговорът нямаше да е чак толкова опасен, колкото опита да се отървем от Сянката.

— Добре — съгласих се. — Ти върви отпред, ние ще сме на крачка зад тебе.

— Не съм включвал и твоя деган в поканата.

— Така да бъде.

Бездруго правилата на сродниците го изискваха — щом Сянката щеше да е сам по време на пазарлъка, аз също трябваше да съм сам. Поне привидно той се държеше с мен като с равен. Не се почувствах особено поласкан в тези обстоятелства.

— Следвай ни на половин пресечка — заръчах на Деган.

Той се намръщи, но кимна и аз тръгнах със Сянката.