За честта на крадеца [bg]

— Ще кажа, че недоверчивите хора прахосват твърде много време в мислене.

От качулката се разнесе гърлен смях.

— Може би си прав, но е твърде късно да се откажа от този навик. Затова ще споделя с тебе някои подозрения. Не мога да си представя, че Келс е поискал да унищожиш дневника, понеже той е прекалено ценен. А ти не можеш да го криеш безкрайно дълго — рано или късно някой ще реши, че предпочита дневникът да бъде изгубен вместо да попадне в ръцете на враговете му. Това е най-лесно за постигане, като бъдеш убит, но тогава Келс губи шанса да се спаси. Ако му хрумне да предизвика наддаване за дневника между враждуващите страни, все едно сам си е прерязал гърлото. Значи остава само възможността ти да предложиш дневника зад гърба ми на някой друг от името на Келс.

— Спипа ме — отвърнах с пресилено ехидство. — Намислил съм да продам дневника на императора.

Сянката пак се разсмя.

Завихме наляво по тясна уличка, после се шмугнахме надясно в още по-тясна. Тук мракът се сгъстяваше, сякаш се стичаше от надвисналите етажи и извираше от хлътналите врати. Някъде над нас заплака бебе. Някой изруга сънено и след малко плачът стихна до тих хленч. Миришеше на котешка пикня и мухъл.

— Не харесвам предателството — с внезапно охладнял глас заяви Сянката, — когато е насочено към мен.

— Че кой ли го харесва? — отвърнах. — Но това си е риск във всяка уговорка. Да се довериш някому означава и че му даваш шанс да злоупотреби с доверието ти.

— Именно.

Изрече думата така, че ме накара да спра насред уличката. Звучеше твърде самодоволно.

Сянката спря две крачки по-нататък и се обърна към мен.

— Налага се да избереш — натърти той.

— Между тебе и Келс ли? Отговорът ми няма да ти хареса.

— Не. — Качулката се разклати. — Между Келс и баронеса Кристиана Сефада. С чие доверие си готов да злоупотребиш?

Сърцето ми се сви. Ококорих се. Бях прекалено стъписан, за да се преструвам. Толкова старателно криехме истината, че знаехме само аз, Ана, Деган и Джоузеф. Как?…

— Стига де — подхвърли Сянката, защото веднага разгада изражението ми. — Ти не си единственият, който знае как да се докопа до тайни. Дрот, отдавна имаш някаква връзка с тази жена. Направо се набива на очи, ако човек се вгледа по-внимателно и знае къде да се спотайва…

Да не би да ме беше следил през последната седмица? Но пък как да забележиш, камо ли да се скриеш от сянка?

— Не е обикновено изнудване — продължи той. — Изнудвачите не отиват в домовете на жертвите си, както постъпваш ти. Нямам представа дали е твоя покровителка, любовница или партньорка. Честно казано, за мен е все едно. Важното е, че тя означава нещо за тебе. Не съм сигурен колко държиш на нея, но скоро ще науча.

Вдишах през зъби, умът ми се луташе трескаво. Бе казал „покровителка, любовница или партньорка“. Не „сестра“. Тоест не бе научил всичко. Може би още имахме шанс…

— Ще те улесня в избора — каза Сянката. — Ако не получа дневника още сега, не само ще съсипя Келс и бандата му, но и ще стоваря недоволството си върху баронеса Кристиана Сефада, вдовицата на барон Нестор Сефада от Литос. Но ако го получа… ами, всички ще си останат щастливи и невредими. Ето, решението вече би трябвало да ти е ясно.