За честта на крадеца [bg]

Стараех се да го притискам. Мушках и замахвах с ножа, въртях въжето като бич. Изобщо не успявах да го доближа втори път, но поне с удоволствие виждах как наметалото дими там, където го бяха докоснали възлите.

Нужно беше само едно порязване, само една дълбока драскотина и всичко щеше да свърши. Отровата по ножа действаше бързо и после просто щях да се браня и да чакам Сянката да се свлече. Но той всеки път пресрещаше острието с наметалото си и започвах да се тревожа, че отровата ще остане по плата.

— Ти си глупак — отбеляза Сянката.

Престорих се, че ще нападна отдясно, и опитах отляво. Той се извъртя и плъзна назад крака си навреме, та въжето да не стигне до него.

— Каза човекът без оръжие — изсумтях аз, пуснах въжето, скочих встрани и сграбчих наметалото.

Спипах го.

Сянката се разсмя. Дясната му ръка се стрелна покрай лицето ми, докато още мушках нагоре с ножа, за да го довърша. Зърнах в пръстите му малко парченце свещ — и той го смачка. Заля ме непоносима болка.

Сияние с яркостта на дневна светлина пламна пред очите ми, заличи нощното ми зрение и нахлу в главата ми. Всичко друго изчезна. Вместо очи имах огън — два бездънни кладенеца от пронизваща, безмилостна болка.

Когато се свестих, пищях. Усещах юмруците си притиснати към очите, надушвах калните камъни до лицето си. Устата ми бе пълна с кръв и мръсотия. Плюх, за да я махна.

И тогава чух звънтящите удари на метал в метал — Деган и Сянката продължаваха схватката.

Смъкнах ръце от лицето си и примигах предпазливо. Пред мен се рееха кехлибарени искрици и тъмни петна, по краищата се мяркаха променливи пъстри дъгички. Призрачното видение на пръсти в елегантна ръкавица, хванали парче восък с фитил, още плуваше в главата ми.

Още имаше болка. Твърде силна болка.

Някъде отпред се чуваше плъзгане на подметки по калдъръм, забързано дишане, стържене и звънтеж на стомана. Май не се биеха толкова яростно, колкото очаквах. А после чух затихващо съскане. Деган изпсува. Още стъпки и предпазлив сблъсък на остриета.

Откога ли се точеше схватката? Болката може да изкриви странно усета за време, но предположих, че съм бил в несвяст за малко, защото Деган не се помайваше, когато трябваше да убие някого.

Разтърсих глава и потърках очите си с юмруци. Петна и мрак.

Случвало се бе и преди да ме заслепят, когато се е пробудило нощното ми зрение, но не и така — отблизо, с магически ярка светлина.

Още веднъж чух съскане. Деган изохка и почти незабавно последва ожесточена размяна на удари. Някой притискаше другия, но нямаше как да позная кой кого. По-лошото беше, че ме доближаваха. Запълзях припряно назад с надеждата ако случайно препъна някого, това да е Сянката.