Парижка вендета [bg]

— Докладваха ми, че след по-малко от три минути ще имаш ескорт — прозвуча гласът на Даниълс.

— Нали свалянето над гъсто заселени райони не влизаше в плановете?

— Французите имат малко по-особено отношение към Айфеловата кула. И изобщо не им пука за…

— За мен?

— Ти го каза.

Малоун протегна ръка към сивата кутийка на съседната седалка и започна да я оглежда. Някакво електронно устройство, което приличаше на лаптоп без капак. Липсваха каквито и да било ключове или бутони. Подхвърли го обратно, хвана кабела с две ръце и го изтръгна от арматурното табло. Блесна искра, после самолетът рязко се наклони надясно, а след това наляво.

Малоун захвърли кабела и сграбчи щурвала. Краката му потърсиха педалите. Но елероните почти не помръднаха и самолетът продължи по курса си на северозапад.

— Какво стана? — обади се Стефани.

— Убих му мозъка, ама май има още. Това нещо продължава по курса си, а контролните уреди не действат.

Той отново хвана лоста за управление и се опита да завие наляво. Самолетът се разтърси, сякаш недоволен от подадената команда. Моторът издаде скърцащ звук, а витлото видимо промени оборотите си. Беше летял на достатъчно едномоторници и знаеше, че промяната в звука на двигателя предвещава проблеми.

После носът внезапно се вирна нагоре и машината започна да набира височина. На 2400 метра корпусът отново зае хоризонтално положение. Това никак не му хареса. Скоростта се променяше по непредвидим начин, контролните уреди сякаш бяха полудели. Всеки момент можеше да спре и да започне да пада. Това беше последното нещо, от което се нуждаеше в момента — да изгуби тяга и да се насочи към оживения град с няколкостотин килограма експлозиви на борда.

Той погледна през стъклото. При сегашната скорост и посока на движение до кулата оставаха не повече от две минути.

— Къде е изтребителят? — попита в микрофона той.

— Погледни вдясно — отвърна Стефани.

На метри от крилото летеше прехващан „Торнадо“ с аеродинамично прибрани крила. Под корпуса му проблеснаха две ракети въздух-въздух.

— Имате ли връзка с него?

— Чака заповедите ни.

— Кажете му да слезе по-ниско и да бъде готов.

„Торнадото“ бързо изостана назад и Малоун отново насочи вниманието си към контролните уреди.

— Разкарайте се заедно с хеликоптера — заповяда на Стефани той, здраво стисна лоста за управление и промърмори: — Добре, красавецо. Това ще ти причини далеч по-голяма болка, отколкото очакваш.