Светлина в пукнатините [bg]

— Половин ден от момента, в който отворим първия защитен файл? — попита Гамаш.

— Не — отвърна Жером. Говореше на приятеля си, но гледаше Никол. — Тя има предвид дванайсет часа от първия ни опит за влизане в системата.

— Може би и по-малко — повтори Никол.

— Дванайсет часа трябва да ни стигнат, нали? — попита Терез.

— Досега не са били достатъчни — поклати глава Жером. — Опитваме от месеци и още не сме намерили това, което ни трябва.

— Защото ме е нямало мен — обади се Никол.

Погледнаха я, удивени от несъкрушимата увереност и заслепението на младостта.

— Е, кога започваме? — попита полицайката.

— Тази вечер.

— Но, Арман… — понечи да каже нещо Терез, ала Жером стисна толкова силно ръката й, че почти й причини болка.

— Жил беше прав — заяви главният инспектор решително. — Има си причина крадците да действат през нощта. Свидетелите са по-малко. Трябва да влезем, да свършим работата и да изчезнем, докато всички спят.

— Най-после! — възкликна Никол и се изправи.

— Трябва ни още време — възрази Терез.

— Нямаме повече време. — Гамаш погледна часовника си. Беше почти един след полунощ. — Жером, имаш един час да си събереш записките. Знаеш на кой етап бе задействана алармата при последния ти опит. Ако можеш бързо да стигнеш дотам, има шанс да влезем и да си тръгнем с нужната информация, преди да е дошло време за закуска.

— Добре — съгласи се Жером и пусна ръката на жена си.

— Можете да подремнете — обърна се Гамаш към Никол. — Ще ви събудим след час.

Детективът стана и когато влезе в кухнята, чу как вратата зад него се затваря.

— Какво правиш, Арман? — попита Терез.

— Още кафе.

Главният инспектор стоеше с гръб към приятелката си и отброяваше лъжичките кафе, които сипваше в машината.

— Погледни ме — настоя възрастната жена. Ръката на Гамаш замръзна с препълнената лъжица. Няколко зрънца се отрониха от нея и се посипаха по плота.

Гамаш отпусна ръка, остави лъжичката в буркана и се обърна.

Терез Брюнел бе вперила в него непоколебим поглед:

— Жером е изтощен. Работил е цял ден.

— Всички сме така — рече Гамаш. — Не съм казал, че ще бъде лесно…

— Нима намекваш, че двамата с Жером се стремим да ни е "лесно"?

— А към какво се стремите? Искате да ви кажа, че всички можем да си легнем да спим и да забравим какво се случва? Близо сме, най-сетне ни се отваря възможност. Ще приключим с това още сега.

— Боже мой — промълви Терез и го погледна внимателно. — Това няма нищо общо с нас, а с Жан Ги Бовоар. Тревожиш се, че няма да оцелее при следващата акция. Затова пришпорваш всички ни и най-вече Жером.

— Не става въпрос за Бовоар. — Гамаш опипа с ръце зад гърба си и сграбчи ръба на мраморния плот.

— Напротив. Готов си да ни пожертваш, за да го спасиш.

— Никога! — повиши глас Гамаш.

— Но правиш точно това.

— Боря се с този проблем от години — заяви Гамаш и се приближи към Терез. — Много преди престрелката във фабриката. Много преди Жан Ги да се замеси в онези неприятности. Пожертвал съм какво ли не, за да завърша делото си. Краят може да настъпи тази нощ. Просто Жером трябва да задълбае още малко. Всички ще положим още малко усилия.