Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Задъхан, Крас се материализира в залата с яйцата. Стотиците безформени яйца моментално го изпълниха с погнуса и той отново се замисли за живота в тях, който така и нямаше да се превърне в това, което му се полагаше. Той прокле Синестра за всичко, което бе създала тук. Тази ужасяваща зала бе една от целите му, но не и последната. Тя, разбира се, бе следващата пещера, в която се намираше реконструираната Демонична душа. И както личеше от златистия блясък в нея, зловещият артефакт се опитваше отново да се възроди.
— Частиците са повече от достатъчни, повече от достатъчни, уверявам те… — мърмореше Синестра. — Ще бъдеш по-стабилен от всякога, ще видиш…
Крас влезе в залата и видя как огромният черен дракон нежно събира частиците от Демонична душа, хващайки ги една по една с големите нокти на дясната си ръка. Щом вдигнеше някоя частица, Синестра я пускаше да се носи във въздуха пред себе си. На земята — безжизнени — лежаха още частици, но щом се вдигнеха във въздуха, част от злото им се завръщаше.
Тайната на способността й да възстанови артефакта се криеше в куба, който държеше в лявата си лапа. Крас не разпозна веднага Проклятието на Балакгос и се удиви как толкова опасен артефакт може да позволи на Синестра да възстанови този гибелен предмет, макар и само като сянка в сравнение с първоначалния си вид. Но от значение бе само това, че той отново щеше да съществува и Синестра можеше да продължи с експериментите си.
— Скоро, много скоро — шептеше тя на частиците във въздуха. — Почти достатъчно! Почти…
Тя изрева и се обърна към Крас, отприщвайки поток от разтопена лава към него. Но Крас очакваше подобен удар от представител на черния орляк, последовател на Пазителя на Земята. Той махна с ръка пред себе си и чудовищният изблик се обви в студена светлина. Лавата се охлади и остана като сиво-черна стена между него и Синестра.
— Ще го преправям отново и отново! — изкрещя консортът на Детуинг. — И всеки следващ път ще бъде по-страшен! Ще го направя! Ще видиш!
Крас знаеше, че тя е изгубила разсъдъка си, но сега лустрото на властното й спокойствие клонеше към вечния си край. Унищожаването на Демонична душа бе замъглило съзнанието й повече, отколкото драконът-магьосник можеше да си представи. И после той реши, че е разбрал защо.
— Това не започна като твой замисъл, нали, Синестра? — попита закачулената фигура, която бавно се придвижи покрай охладената лава. — Много отдавна Детуинг ти вмени това желание, нали? В случай че загине, ти трябваше на всяка цена да сбъднеш мечтите му.
Дишането на черния дракон се учести.
— Не! Това е моята мечта! Това е моят велик замисъл! Да, аз ще превърна Азерот в царство, управлявано от най-великия орляк, но това ще е мое дело, не негово! Мое!
Крас се подготви за следваща атака. По-важното беше да успее да се добере до частиците и куба. Демонична душа бе оцелявала в твърде много случаи и това трябваше да спре веднъж завинаги. Дори с цената на живота на всички в Грим Батол.
— Но наследството на Детуинг винаги ще бъде част от кръвта и магията на тези дракони, Синестра! Все пак в създаването им участва Демонична душа! Какво друго може да напомня повече за Нелтарион?
Тя отвори уста… и се подвоуми. Крас се зачуди дали всъщност не му бе повярвала… Все пак, той говореше напълно искрено.
— Азерот ще бъде мой…
Земята около Крас се издигна и го погълна за миг. Мрак обгърна дракона и той усети, че затворът му потъва все по-надълбоко. Той знаеше, че Синестра възнамерява да го прикове завинаги в сърцето на света. Но драконът-магьосник не очакваше точно това. Той напрегна всички сили… и се трансформира. Тялото му се разрасна и се притисна в стените на затвора му. Синестра е очаквала той да опита това. Ако продължеше, рискуваше да се смачка до смърт. Това определено можеше да се случи с повечето дракони, но Крас отказваше да се поддаде.
Тялото му се напрегна. Той усети как костите му още малко и щяха да се разтрошат на стотици парченца. Черепът му щеше да се смачка. Глинената обвивка се пропука. Като новородено, драконът Кориалстраз я проби с глава и изрева предизвикателно към черния дракон.
Синестра тъкмо използваше куба. Небесносиният артефакт пулсираше и противно на обичайната си функция, сега вливаше енергията си. Кориалстраз се изправи, посипвайки черния дракон с парчета от втвърдената си обвивка. Докато я обстрелваше с тях, той замахна с опашка пред блокирания й поглед. Опашката преметна куба към него. Кориалстраз ловко го хвана с една лапа. Следвайки примера на Верееса, Кориалстраз хвърли куба към другия артефакт.