Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Тогава нека го стори — отвърна тя също толкова разпалено. — Гавин нямаше да бъде в затвора, ако не бях аз!
— Не, щеше да е мъртъв. Алек няма никаква причина да не желае Джийн да овдовее, освен ако не иска нещо точно определено.
— Това не променя факта, че Малкълм ще…
— Млъкни! — Очите му пламтяха срещу нея. — Не чу ли какво казах на това копеле? Няма да те изтъргувам за Гавин, нито пък за когото и да е друг!
Той излезе бързо от стаята и тя го последва.
— Изслушай ме! Не мога да понеса да…
Входната врата се затръшна зад гърба му.
От страх и притеснение направо й прилоша, затова Кейт протегна ръка и се подпря на стената. Робърт й бе казал, че това може да се случи. Защо не му бе повярвала, когато й казваше, че може да унищожи Крейда? Тя знаеше отговора. Не искаше да повярва на това, защото тази истина щеше да й отнеме и Робърт, и Крейда.
Тя беше виновна. Всичко беше само по нейна вина. Може би Робърт бе прав, че и действията на Гавин са причина този път, но какво ще бъде следващия? Дори и да обсадят Килгрън и да освободят Гавин, Малкълм все още ще копнее за властта, която Кейт носи. И това ще продължава вечно. Крейда можеше да бъде завладяна, можеха да загинат хора.
Може да загине Робърт.
При тази мисъл у нея се надигна панически страх. Всичко, което Себастиан твърдеше, че тя представлява, се бе сбъднало. Тя беше унищожителка точно както майка си.
Не! Няма да бъде унищожителка. Няма да се превърне в копие на майка си.
Ще се бори.
Когато Джок отвори вратата на къщата си, не можа да прикрие изненадата, която за миг се изписа върху обикновено безстрастното му лице.
— Нуждаеш се от мен, така ли, милейди? Опасявам се, че в момента нямам много време за това. — Той махна към масата, върху която беше разгърната карта. — Както виждаш, правя…
— Аз също нямам много време. — Кейт пристъпи в стаята и отметна качулката на наметалото си. Кимна учтиво на двамата мъже. В по-младия от тях разпозна лейтенанта на Джок, Иан Мактавиш, но другият й бе непознат. — Господа, бихте ли ни извинили?
Устните на Джок се присвиха от раздразнение, когато той се обърна към хората си.
— Изчакайте ме в другата стая. Сигурен съм, че разговорът ни с милейди няма да трае дълго.
— Не трябва да си тук, знаеш това — рече Джок. — Едва ли може да се сметне за благоприличие съпругата на господаря да…
— Да не мислиш, че ме интересува! — Тя рязко се извърна, за да застане лице в лице с него. — Искам да ме отведеш в Килгрън и да ме замениш за Гавин.
Той окаменя.
— Нима? Не вярвам Робърт да одобри подобни действия.
— Но ти би ги одобрил — горчиво рече тя. — Така ще си доволен, нали? Ти и Крейда най-после ще се отървете от мен.
— Не и ако Робърт реши да хукне подире ти. — Очите му бяха леденостудени, когато добави: — И двамата знаем, че той се е побъркал по теб.
— Да — прошепна Кейт. Достатъчно се е побъркал, за да рискува да загуби Крейда. Тя бе поощрявала и засилвала тази негова сладострастна лудост с всяка примамка, която имаше на разположение. Напоследък бе започнала да си мисли, че неговата страст не е само влечение към плътта й, че той започва да я обича така, както тя го обичаше. Е, всичко това вече бе приключило. Тя никога нямаше да разбере. — Ще се занимаваме с този проблем тогава, когато отведем Гавин на безопасно място далеч от Килгрън. Ако Робърт наистина реши да обсади Килгрън, за да ме освободи, поне Малкълм няма да държи заложник, когото жадува да убие. Колко време ни е нужно дотам?
— Стигнем ли сушата, остава около половин ден езда до Килгрън.
— Това означава, че ако тръгнем веднага, можем да сме там призори?
— Да, но няма аз да съм този, който ще те заведе там. Също като Робърт, и аз не търгувам с хора.
— Нима предпочиташ да видиш Гавин измъчван до смърт? Малкълм няма да ми стори нищо лошо. Той само иска да ме използва. Ако ме замениш за Гавин, той ще живее, ще живея и аз.
— Дотогава, докато Алек смята, че има някаква полза от теб — съгласи се той. — Но ако реши друго, той ще извлече огромно удоволствие да лиши Робърт от теб по най-мъчителния начин.
Тя нетърпеливо махна с ръка.
— Губим ценно време. Ако ти не ме заведеш, ще ида сама. Ти така пламенно изпълняваш скъпоценния си дълг. Ето ти случай. С един удар можеш да спасиш Гавин и да спечелиш време за нападение срещу Килгрън, което вече ще е по ваш избор, а не по избора на Малкълм. Знаеш, че планът ми е разумен.
Той я изучаваше смълчан.
— Да, планът ти има някои добри страни.
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Тогава нека тръгваме. Рейчъл е вързана отвън и аз съм си стегнала багажа.