Господарят на светлината [bg]

Когато от небето пред тях се спусна небесната гондола и врата се разтвори, корабите вече хвърляха котва.

Когато влязоха в гондолата, първите отряди вече влизаха в града.

Когато стигнаха Махартха, градът вече бе паднал.

Птици пееха сред високите, зелени корони на дърветата. На дъното на синия басейн лежаха риби, като стари златни монети. Разцъфналите цветя бяха предимно ярко-червени, с едри цветове, но срещаха се жълти, най-вече край скамейката от нефрит. Скамейката, на която тя си почиваше, бе с облегалка от бяло ковано желязо. В полезрението на сведения й поглед се появиха ботушите му, докато пристъпваше бавно по ситния чакъл към нея.

— Сър, тази градина е частна — посрещна го тя.

Той спря пред пейката и погледна надолу към нея. Мускулест, тъмнокож, черноок, с гъста брада, той я разглеждаше безстрастно, а после се усмихна. Одеждите му бяха от син плат и кожа.

— За гостите, — продължи тя, — е предназначена градината в другото крило на стаята. Минете през онази арка…

— Но ти винаги беше добре дошла в моята градина, Ратри — каза той.

— Твоята…?

— Кубера.

— Бог Кубера! Вече не си…

— Дебел. Зная. Имам ново тяло, което здравата се труди. Помагам на Яма да създава своите оръжия, после ги пренасям…

— Кога пристигна?

— Току що. Доведох с мен Кришна, заедно с пратка взривни материали, гранати и пехотни мини…

— Богове! Толкова време мина, откакто…

— Да, много. Но така или иначе — дължа ти извинение и затова дойдох да ти го поднеса. През всичките тези години това ме измъчваше. Съжалявам, Ратри, че в онази нощ, преди толкова много години, именно аз те забърках във всичко това. Направих го, защото се нуждаех от твоя Атрибут. Иначе не обичам да използвам хората.

— Рано или късно щях да напусна Града, Кубера. Затова, не се чувствай виновен. Бих предпочела, разбира се, да имам по-приятни форми от настоящите. Но това не е кой знае колко важно.

— Друго тяло ще ти намеря, Богиньо.

— Не сега, Кубера. Но, моля те, седни. Ето тук. Гладен ли си? Или жаден?

— Да и да.

— Заповядай, има плодове и сома. Или предпочиташ чай?

— Сома, благодаря.

— Яма казва, че Сам най-сетне се възстановил от своята святост.

— Чудесно, нуждата от него непрестанно расте. Има ли готови планове за нас?

— Яма не ми е съобщил. Но може би Сам е споделил нещо с него.

Дървото наблизо се разклати и от един клон скочи Так, приземявайки се на четири крака. Той претича по камъните и спря пред пейката.

— Събудихте ме с вашите приказки — заяви той. — Ратри, кой е събеседникът ти?

— Бог Кубера, Так.

— Ако наистина е така, то страшно се е изменил!

— Същото важи и за теб, архиварю Так. Защо си все още в облика на маймуна? Яма можеше да те трансмигрира.

— Като маймуна съм по-полезен — рече Так. — Аз съм чудесен шпионин — далеч по-добър от едно куче, например. По-силен съм от човек. И кой би могъл да различи една маймуна от друга? Ще запазя формата си, докато изчезне нуждата от моите специални услуги.