Жена с минало

— Мистър Деверо! — Мери се усмихна и му подаде дясната си ръка. — За мен е чест. — Вече не помнеше колко мъже й бяха представени тази вечер. Имената и лицата започваха да се размиват пред очите й в разноцветна мъгла. Джералд Деверо обаче беше различен. Облеклото му не се набиваше на очи, но правеше силно впечатление с изискаността си. Небесносини очи гледаха пронизващо под силно извитите черни вежди. Но най-впечатляващ беше сребърният кичур в черните къдрици, небрежно пригладени над челото. Кичурът му придаваше романтичен вид, който привлече вниманието на Мередит и събуди любопитството й.

— Честта е изцяло моя, милостива госпожо! — Той се приведе над ръката й. — Не се надявах, че още тази вечер ще имам честта да бъда ваш партньор, толкова сте търсена.

— Много сте галантен, сър — промърмори Мери, когато сияещата лейди Джърси се отдалечи, за да поднови веселото си бъбрене на друго място — този навик й беше донесъл в обществото името „Тишина“.

— Е, лейди Блейк, надявам се, че сте подобаващо впечатлена от този бастион на лондонския елит, от тази крепост на обществото?

Мередит избухна в тих смях.

— Нима бих могла да не бъда впечатлена, сър? Коленете ми омекват при мисълта, че някоя от уважаваните застъпнички би могла да ме погледне със смръщено чело. А пък освежителните напитки са връх на елегантността!

Джералд я погледна с леко смущение. Не беше очаквал да получи толкова честен, а и остроумен отговор на баналната си забележка. Тъй като чаят, бадемовото мляко и лимонадата, към които поднасяха дребни сладки и филийки с масло, можеха да бъдат определени по-скоро като безвкусни, той предположи съвсем правилно, че партньорката му се забавляваше за сметка на обществото — а това беше твърде рисковано начинание за новодошла, чиято съдба зависеше от първата й официална поява в Алмак.

— Шокирах ли ви, мистър Деверо? — попита Мередит след една особено трудна фигура на котильона.

— Съвсем не, мадам — побърза да я увери той. — Изненадахте ме, но твърде приятно.

— Може би това е моят дебют, сър — обясни тихо Мери, — но аз вече не съм младо момиче, което участва за първи път в сезона, затова не мога да се възхищавам безкритично на всичко, което видя.

— Абсолютно сте права — съгласи се сериозно Деверо, макар че в очите му святкаха развеселени искри.

Мередит се засмя и показа трапчинките си. Партньорът й явно беше възхитен от нея и това я поласка.

— Виждам, че се разбираме, сър.

— Надявам се това разбирателство да продължи и занапред — отбеляза той с надежда, която й хареса още повече.

— Мери очевидно се забавлява — отбеляза Бела, която танцуваше котильона с брат си в една редица с Деверо и партньорката му.

— Да — изръмжа Демиън. — И доколкото виждам, флиртува безсрамно с Деверо.

— Имаш ли нещо против? — попита уплашено Арабела, но усмивката му я успокои.

— Разбира се, че не, Бела. Това е още един от многото й таланти, за които не съм подозирал. Осмелявам се да твърдя, че Мери притежава и други способности, които досега са ми убягнали.