Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Включих радиото и го настроих на местна радиостанция с новини. Едва ли не очаквах да чуя: „Прекъсваме програмата заради извънредно съобщение“, след което да съобщи имената и описанието ни, предупреждавайки, че сме въоръжени и опасни. Но не се чу нищо за стрелби в Каселтън, нито за полицейско преследване.

Двамата с Рейчъл бяхме заели същите места в колата, а Катарина залегна на задната сгъваема седалка. Рейчъл бе извадила ръчния навигатор с готова за записване химикалка. Подвоумих се дали да не се обадя на Лени, но си спомних предупреждението на Зия. Те ще ни подслушват. Нямах кой знае какво за докладване, освен че заплаших едно шестнайсетгодишно бременно момиче с незаконно притежаван пистолет, взет от трупа на убит в задния ми двор мъж. Лени адвокатът със сигурност не би се зарадвал на подробностите.

— Смяташ ли, че изобщо ще ни съдейства? — попитах.

Рейчъл сви рамене.

Татяна обеща, че вече ще е от нашия отбор. Не знаех дали да й вярвам. За по-сигурно изключих телефона й и прибрах кабела. Претърсих стаята за хартии и средства за писане, за да не пробута бележка на посетителя. Нищо не открих. Рейчъл пък постави мобифона си на ръба на прозореца, за да го използва като подслушвателно устройство. А Катарина бе с долепен мобилен телефон до ухото си. Щеше отново да превежда.

Половин час по-късно на паркинга се появи златист лексус SL 430. Подсвирнах. Един колега от болницата току-що си беше купил същата кола. Беше му струвала шейсет бона. Жената, която слезе от нея, беше с късо подстригана стърчаща бяла грива. Носеше тясна бяла блуза, съответстваща на цвета на косата й и в същия стил бял панталон, прилепнал едва ли не под кожата. Ръцете й имаха слънчев загар. Беше от тоя тип жени. Знаем ги — секси майчета, които обичат да се фръцкат в тенис клуба.

Двамата с Рейчъл се обърнахме към Катарина. Тя кимна сериозно.

— Същата е. Тя изроди моето бебе.

Видях, че Рейчъл включи ръчния навигатор.

— Какво правиш? — попитах.

— Въвеждам регистрационния номер и марката на колата. Само след минути ще знаем на чие име е регистрирана.

— И как става това?

— Никак не е трудно. Всеки служител на реда си създава връзки. А ако не си ги създаде, плаща на някого от пътно управление. Нормалната тарифа е петстотин кинта.

— Значи си включена онлайн?

Тя кимна.

— Електронен модем. Един мой приятел, казва се Харолд Фишър, е технически хулиган на свободна практика. Не му хареса как ме изритаха федералните.

— Значи в момента ти помага?

— Да.

Белокосата жена се наведе и издърпа нещо като лекарска чанта. Сложи си дизайнерски тъмни очила и забърза към стаята на Татяна. Почука, вратата се отвори и Татяна я пусна да влезе.

Обърнах се на седалката и насочих вниманието си към Катарина. Мобифонът й беше с изключен звук.

— Татяна й казва, че сега се чувства по-добре. Жената е ядосана, че са я повикали напразно. — Тя направи пауза.

— Чу ли някакво име досега?

Катарина поклати глава.

— Сега се кани да я прегледа.