Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Подкарахме колата. Катарина настоя да седне на сгъваемата задна седалка, при което ние с Рейчъл заехме предните места. В продължение на няколко минути никой не продума. Според мен просто разпускахме.

— Онова, което каза Върн — поде Рейчъл — за изваждането на тайните на светло и затварянето на страницата… — Продължавах да шофирам. — Не съм убила съпруга си, Марк.

Присъствието на Катарина в колата, изглежда, не я притесняваше ни най-малко. Нито пък мен.

— Официално се води нещастен случай. — Тя изпусна дълга въздишка. Трябваше й време да събере мислите си. Аз й го дадох. — Това беше втори брак на Джери. От първия имаше две деца. Синът му Дерик страдаше от церебрална парализа. Разходите по заболяването са неимоверни. Джери никога не е бил спец по финансите, но в случая правеше всичко по силите си. Даже сключи застраховка живот, ако нещо се случи с него.

Виждах ръцете й с периферното си зрение. Бяха кротко положени в скута й.

— Нашият брак се разпадаше. Имаше много причини, някои от които вече споменах. Истината е, че не го обичах. Мисля, че той го усещаше. Но преди всичко друго, Джери беше маниакално-депресивен. Когато спираше лекарствата, ставаше още по-зле. Тъй че накрая подадох молба за развод.

Хвърлих й кос поглед. Тя хапеше долната си устна и мигаше, за да спре сълзите.

— В деня, когато получи полицата, Джери се застреля в главата. Аз бях тази, която го откри проснат върху кухненската маса. Имаше плик с моето име. Веднага разпознах почерка му. Отворих го. Вътре имаше само един лист и на него беше написана едничката дума — „Мръсница“.

Катарина сложи успокоително ръка на рамото на Рейчъл. Аз полагах усилия да се съсредоточа върху пътя.

— Мисля, че Джери нарочно го извърши по този начин — продължи Рейчъл. — Защото знаеше какво ще направя.

— И какво бе то? — попитах.

— Самоубийството означава, че застраховката живот няма да бъде изплатена. Дерик щеше да бъде съсипан и финансово. А аз не бих допуснала това. Извиках един от старите си шефове, приятел на Джери. Казва се Джоузеф Пистильо. Голяма клечка във ФБР. Той доведе свои хора и направихме така, че да изглежда като нещастен случай. Официалната версия бе, че съм го взела за крадец. Оказаха натиск върху местните ченгета, както и върху застрахователната компания да я приемат.

— Тогава защо напусна Бюрото? — попитах.

— Защото редовите служители не се вързаха на тази версия. Всички мислеха, че спя с някой от шефовете. Пистильо нямаше как да ме защити. Щеше да изглежда зле. Всъщност нямаше как да защитя себе си. Не знаех как да се измъкна от тази история. И все още не знам как да се оправя с нея. Опитах да се правя, че мога да понеса отношението на колегите, но ФБР не е място за нежелани хора.

Главата й се отпусна върху облегалката. Тя се загледа през прозореца. Не знаех нито какво да мисля, нито как да реагирам. Опитвах се да намеря утешителни думи, но те не идваха. Продължих да шофирам, докато за наше облекчение най-сетне пристигнахме в мотела в Юниън Сити.