Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— След време ще свикнеш с това — каза й Коул с досада.
Алена се запита дали недоволството толкова явно е било изписано на лицето й и каза бързо:
— О, аз само се възхищавах на чудесната работа.
— Моля те, не се принизявай само за да се харесаш на един янки. Като момче нямаше навика да криеш истинското си мнение.
Подигравателната забележка на Коул бодна Алена.
— Явно все някога човек пораства — отвърна тя хапливо. — Рано или късно всеки е принуден да замени мечтите на своята младост със суровата действителност.
— Добре казано, мадам — усмихна се сърдечно Коул. Изглежда, не беше злопаметен. От светлите му очи отново лъхаше топлота. Алена беше объркана — не знаеше какво да мисли за внезапната промяна в настроението му. Изведнъж той погледна към горната част на стълбата, която едва се очертаваше в полумрака на голямата зала.
— Минди, ти ли си? — попита той тихо.
Алена проследи погледа му. Стори й се, че забелязва зад парапета някакво движение.
Бързи крачки и шумолене на поли от тафта прозвучаха от противоположната посока и пред погледа им се появи тъмнокоса жена. Строгата й фризура беше с път по средата и завита отзад на кок. Върху черната рокля носеше дълга бяла престилка от колосан лен.
Тя създаваше впечатление, че художникът е оставил портрета й недовършен, когато е забелязал, че времето е състарило неговия модел отвъд границите на женската красота.
— Добър вечер, сър, мадам. — По лицето й се изписа лека изненада, когато забеляза, че новата мисис Лейтимър е облечена като вдовица. — Питър занесе вече багажа горе. Коя стая да наредя да приготвят?
— Придружете мисис Лейтимър до горе, мисис Гарт, и оставете избора на нея — нареди кратко Коул на своята икономка.
Жената кимна със сдържано достойнство и се обърна към новата господарка:
— Бихте ли ме последвали, мадам?
Алена изкачи сковано стълбата след мисис Гарт. Щом изборът е неин, умуваше тя, тогава покоите на господаря на къщата поначало се изключват. По този начин той ще може да се забавлява според желанието и настроението си — сигурно това очакваше от нея и от техния брак.
— Първо ще ви покажа стаите на бившата мисис Лейтимър — обяви икономката. — Те са с изглед към реката и са много елегантни. Мисис Роберта ги предпочиташе пред по-малките стаи.
Тя отвори една врата, влезе в тъмната стая и запали лампата. Когато очите на Алена свикнаха с полумрака, тя съзря навсякъде червено кадифе и коприна. Даже и високият таван беше драпиран с тях. Чувстваше се като в луксозно обзаведена шатра. Имаше огромен кристален полилей и ориенталски килими. Пред богато украсената мраморна камина бяха пръснати големи възглавници. Недалеч от тях се намираше мек тапициран диван. Прозорците бяха скрити от дебели завеси със златни кантове и панделки. Сред всичкото това великолепие се възправяше грамадно легло с балдахин от златист сатен. Целият безвкусен разкош говореше за човек, който не е съумял да направи нищо по-добро с богатството си.
Мисис Гарт, изглежда, не забеляза липсата на възторг в очите на новата си господарка и отвори големия масивен гардероб. Той преливаше от дрехите, които Роберта трескаво беше купувала и почти не беше носила. Видът им беше достатъчен, за да накара Алена да дойде на себе си. Тя се завъртя на токове и напусна стаята. От другата страна на коридора една врата беше полуоткрехната. Алена я отвори и влезе в семпла, скромно мебелирана стая. Тухлената камина беше почистена. Върху дъсчения под бяха наредени обикновено легло, малко нощно шкафче, гардероб без никакви украшения и две скромни тапицирани кресла. Хладен полъх на въздух накара Алена да потръпне, но през простичките ленени завеси на прозореца тя можа да види великолепния изглед към реката.
— Тази стая не е ли заета? — попита тя икономката, която изчакваше до вратата.
— Не, мадам.
— Тогава кажете, моля ви, на Питър да донесе багажа ми тук.
— Добре, мадам. — Икономката мина покрай Алена и отвори вратата към малка баня.
Куцукащите стъпки на Коул прозвучаха в коридора. Мрачно усмихнат, той влезе в стаята и отпрати мисис Гарт с едно кимване.
— Виж ти! Значи червената стая не ти хареса? — Когато срещна гневния поглед на Алена, той се изсмя развеселен.
— По-скоро бих предпочела да живея в шатрата на някой султан, дори с риск да бъда изнасилена. Това поне вече ми е познато.
Коул не обърна внимание на нейното подмятане.
— Какво не ти харесва в червената спалня? Роберта много я обичаше.