Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Той широко се усмихна на Алена и продължи:
— Ако някога се наситите на това чудовище, толкова красива жена като вас ще бъде винаги добре дошла при мен. Честно казано, изкушавам се да ви отнема от този безсърдечен мерзавец.
— Пази се от този сластолюбец — промърмори хладно Коул. — Намеренията му могат да донесат неприятности на всяка почтена жена, която е достатъчно глупава да се поддаде на сладкодумието му.
Брегър въздъхна дълбоко.
— И от семейството си не чувам нищо друго освен обвинения. Майка ми дори иска да ме лиши от наследство, а вие не можете да си представите, мисис Лейтимър, как жените използват моята доброта.
Алена наведе глава, потискайки смеха си, и нахлупи черната си шапка. Знаеше колко много ще се ядоса мъжът й от това. Брегър се правеше, че не забелязва напрежението между двамата съпрузи, и продължаваше бодро да бърбори:
— Майка ми поръча да ти предам, Коул, че сърдечно ви кани довечера на вечеря.
— За съжаление тази вечер ще дойде един адвокат от източното крайбрежие, с когото имам делови разговор — отвърна Коул с мрачен вид. — Но защо не дойдеш с майка си и Каролайн у нас? Алена положително ще се чувства добре във вашата компания.
— Съгласен съм — одобри Брегър. — А ако някоя вечер работите ти наложат да отсъстваш от дома си, ще положа всички усилия, за да забавлявам жена ти.
С безизразно лице Коул наблюдаваше човека срещу себе си. Ако в погледа му нямаше толкова много студенина, думите му биха могли да се приемат като шеговита забележка:
— В такъв случай ще трябва така да подредя работите си, че да не оставаш насаме с Алена.
— Но, Коул, надявам се, че не даваш пет пари за това, което злите езици говорят за мен. Това са само клюки и преувеличения — отвърна Брегър, видимо разколебан.
През остатъка от пътуването Коул запази непроницаемо мълчание.
Вечерният здрач вече беше настъпил и на северозапад по небето се трупаха тежки, тъмни облаци. Каретата се приближаваше през гъстата гора към силна буря, която вече огъваше върховете на дърветата. Далеч напред на хоризонта блясваха светкавици. Когато горите най-после останаха зад гърба им, Алена съзря голяма каменна къща, разположена върху един нос над реката. Скоро каретата спря пред високата сграда и Коул блъсна вратата.
— Най-добре да останеш за вечеря, Брегър — каза той кратко. — И без това няма да успееш да се прибереш в къщи, преди да се разрази бурята.
— С удоволствие, но първо ще помогна на Оли да прибере конете в конюшнята.
Питър, синът на кочияша, изтича от къщата и се погрижи за багажа. Коул помогна на жена си да слезе от каретата и каза с особена усмивка, покланяйки се официално.
— Лейтимър Хаус ви поздравява с добре дошла, мадам.
Разрошени от вятъра кедри и борове заобикаляха плътно изграденото от сиви каменни блокове здание и частично скриваха прозорците на долния етаж. Фасадата на горните етажи беше иззидана с тухли и беше прорязана от високи прозорци. Сградата бе увенчана от стръмен двукатен покрив, ограничен от двете страни с кули. Около билото на покрива имаше ограда от ковано желязо. На фона на летящите облаци и обагреното в сиво и пурпур небе господарската къща имаше направо призрачен вид.
За момент Алена изпита чувството, че спотаилата се върху стръмния бряг къща е някакво страховито много око чудовище от далечни времена, очакващо новите нещастия, които Алена ще донесе със себе си. Младата жена бързо прогони тези мрачни предчувствия. Напоследък прекалено много се беше борила и страдала. Време беше да забрави грижите от миналото и в бъдеще да търси от живота най-доброто.
Един внезапен порив на вятъра дръпна черната шапка от главата на Алена. Тя искаше да изтича след нея, но Коул заповяда с глас, който не търпеше никакви възражения.
— Остави я да си върви.
Сега бурята се разрази с пълна сила. Прислужникът вече беше отворил широко масивната дъбова врата и те побързаха да влязат в къщата. Докато подаваха на лакея Майлс палтата си, Коул кротко му представи новата господарка и му съобщи, че доктор Дарви ще вечеря с тях.
Майлс кимна и незабелязано огледа новата си господарка. Макар да хареса милото й държание и благородния й, скромен вид, той си каза, че все пак едва ли нещо би убягнало на тези бдителни сиви очи. За себе си реши този път да бъде по-предпазлив, отколкото с първата мисис Лейтимър.
Алена слезе по няколкото стъпала от вестибюла до голямата зала и се огледа наоколо. Срещу входа към първия етаж се извиваше богато украсена с резба стълба от розово дърво. Мотивът с лозови листа се повтаряше върху всички стълбове и колони на залата. Декорът се стори на Алена доста претрупан и претенциозен. Всичко блестеше и беше изрядно чисто, което очевидно бе характерно за собственика на къщата.