Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Шимейн скръсти ръце в скута си и се опита учтиво да отклони помощта му.
— Много ви благодаря за предложението, господин Торнтън, но не бих искала да ви откъсвам от вашата работа, след като съм напълно способна да се справя и сама. Освен това Андрю също трябва да се научи как става. — Трябваше да го убеди да стои настрана от нея, за да й позволи да си събере ума — нали именно заради това й бе хрумнала идеята за уроците по езда. А и имаше още една молба. — Питах се също дали бихте имал нещо против и аз да пояздя с Андрю — каза тя, като нервно отклони поглед встрани.
Гейдж се взря в нежния й профил, омаян от чистия блясък на очите й, бистри и сияйни като два смарагда.
— Дамското седло, което използваше Виктория, е в бараката за инструменти — промълви отнесено той. — Можеш да го вземеш, ако желаеш.
— Благодаря ви, господин Торнтън — каза Шимейн, като му подаде панера със сухари, — но мисля, че след като Андрю и аз ще яздим заедно, е по-добре да сме без седло. Вашето ще е прекалено голямо за детето и няма да ми позволи да седя удобно зад него.
Андрю бе проследил внимателно разговора им и в настъпилата пауза, в която двамата възрастни се гледаха безмълвно един друг, той се наведе напред, за да привлече вниманието на Шимейн.
— Шемей и Анди яздят конче?
Тя кимна.
— Веднага щом си свърша работата.
— Анди помага — с готовност предложи момчето.
Беше вече късно сутринта, когато Шимейн най-после качи Андрю на кобилата и седна зад него, като от благоприличие грижливо придърпа полите си колкото може по-надолу. Момчето изгаряше от нетърпение да научи всичко за конете, при това се оказа много внимателен ученик и скоро вече водеше кобилата само през двора под внимателното наблюдение на Шимейн.
Колкото до Гейдж, стърготините, полепнали по прозорците на работилницата, закриваха почти изцяло гледката към двора, а и опитът му да ги изтрие с влажен парцал само влоши нещата, защото направи стъклата мътни и непрозрачни. Откакто съзря двамата ездачи в задния двор, обичайното му трудолюбие и усърдие рязко спаднаха, да не говорим, че сякаш въобще не забелязваше останалите работници и не чуваше въпросите, които му задаваха. По време на сутрешния разговор Гейдж беше доловил, че Шимейн наистина не желае неговото присъствие на урока по езда. Но колкото и да се опитваше да се въздържа, вниманието му непрекъснато бягаше към елегантната фигура на жената, възседнала кобилата зад гърба на сина му, и скоро желанието да я погледа по-отблизо стана просто непоносимо. Накрая той се предаде и се измъкна от работилницата с някакво нескопосано извинение, без изобщо да забележи многозначителните погледи, които си размениха Слай и останалите мъже.
Веднага забеляза обаче удоволствието и възбудата на Андрю от ездата, както и ездаческите умения на прислужницата си. Наистина, Шимейн седеше върху коня като роден жокей.
— Хайде, тате, ела яздиш с нас — извика запалено момчето, като му посочи да яхне кобилата зад Шимейн. — Заведи на пътя. Моля те, тате!
Той засмян се приближи до тях. Но на Шимейн съвсем не й беше до смях. Напротив, обхвана я истинска паника при мисълта, че може да се окаже хваната в капан между Андрю и баща му.
— Ще сляза и ще ви оставя да пояздите с Андрю.
— Няма нужда — увери я Гейдж, като пристъпи до тях. — Кобилата може да издържи теглото и на трима ни, поне за една кратка обиколка.
— О, но аз имам работа — възпротиви се Шимейн. Не искаше да преживява нов кошмар, подобен на оня, който бе изпитала по време на обучението по стрелба.
Той я погледна изненадано.
— Но нали каза, че ще я свършиш преди да излезете с Андрю?
Ситните, бели зъби на Шимейн се впиха нервно в долната й устна. Не желаеше господарят й да я сметне за лъжкиня, ала не можеше да измисли друго оправдание. Гейдж прие мълчанието й като знак, че въпросът е приключен и с едно светкавично движение се метна зад нея, намести се зад изпънатия й като струна гръб и се пресегна, за да поеме юздите от Андрю.
— Дръж детето — нареди той и се усмихна, почувствал напрежението, което бе сковало Шимейн. — И се опитай да се отпуснеш, Шимейн. Съвсем си се вдървила.
Тя долови смеха в тона му, но нямаше как да му обясни, че е неспособна да му се подчини, колкото и да й се искаше. Никоя жена не би могла да си стои просто ей така, когато хълбоците й са приклещени здраво между две силни, мускулести бедра, а гърбът й се притиска в широка, калена в работа мъжка гръд. Но Шимейн преглътна думите на протест, защото знаеше, че ако се изкуши да ги произнесе, ще разкрие съвсем ясно от какво се страхува в действителност.
Гейдж обърна кобилата, смушка я леко с пети и я подкара в лек галоп по пътеката. Направляваше животното с ловкост и лекота, достойни да се сравняват с уменията на най-изкусните ездачи, които познаваше Шимейн. Все пак, помисли си тя, сигурно щях да съм в състояние да преценя доста по-добре ездаческите му способности, ако не седях в скута му.