Сълзи от злато

— Мислиш, че са го освободили — тя събра ръце за молитва и отправи поглед нагоре. — Ох, ако е така!

— Мисля, че не е.

Максим се развълнува, когато видя как надеждата й премина в разочарование. С насълзени очи тя се вгледа в него. Той я взе в ръце, когато се разрида и я залюля като малко дете.

— Ако сега ми кажеш, че е мъртъв… о, господи, Максим, не вярвам. Няма да повярвам, докато с очите си не видя тялото му.

— Честна дума, Елиза, аз наистина вярвам, че той е жив. Но не мисля, че е свободен. Ако направи грешката и им каже къде е скрито съкровището, това би означавало края му. Мълчанието му е неговата единствена защита.

— Той никога няма да издаде скривалището — каза тя, борейки се със сълзите си. — Не би се предал дори и да го измъчват. Той е силен и умен.

— Тогава да се надяваме, че навреме ще пристигнем в Англия, за да го освободим.

Тя учудено го изгледа.

— Искаш да се върнем в Англия?

— Да, иначе е твърде опасно да чакаме до пролетта. Джъстин е прав. Хилърт скоро ще научи кой е убил Густав, ако вече не го знае и ще ни преследва с цялата си банда.

— Може би не е добре да се връщаме сега в Хоенщайн.

Максим я притисна силно и я целуна. После отметна горната завивка и я положи в леглото, съблече се и се мушна при нея. Прегърнати, те не се интересуваха от света извън кораба.

Елиза сънливо отвори очи, беше й приятно и топло в ръцете на Максим. Имаше чувството, че всичко на този свят е наред. Въздъхна доволно, намести се още по-плътно до спящия си съпруг и заспа отново, докато не почувства, че той нежно гали гърдите й. Устните му докосваха врата и рамената й. Елиза се обърна. Без да проговарят, те отгатваха и най-съкровените движения в слетите си души.

Максим се подпря на лакът и сведе устни към изпълнените й с очакване устни. Сетивата й бързо се пробудиха, когато ласките му станаха по-смели.

Трясък като от барабанен удар нахлу в тишината. Максим скочи и сънливостта му в миг изчезна. Шумът се повтори и те разбраха, че идва от бавни, тежки стъпки по заледената палуба. Максим отметна завивката, навлече дрехите, грабна камата и се промъкна към вратата.

— Враг или приятел? — извика той високо.

— Аз съм — чу се гласът на Николаус. — Джъстин чака с конете. Дошъл съм да ви взема.

Максим вдигна резето и отвори. След това отстъпи и пропусна капитана да влезе. Лицето на Николаус застина, когато видя Елиза на койката със завивка пред гърдите. Косите й се спускаха в безпорядък по раменете й. Николаус в миг установи, че няма друго място за спане.

— Ах, ти, негоднико! — обърна се той към Максим с поглед, изпълнен с омраза.

Без да му даде възможност за обяснение, той го удари с юмрук в брадата, свари го неподготвен и Максим залитна през цялата кабина, строполи се на пода. Елиза изпищя. Веднага след това Максим се повдигна на лакът и разтърси замаяно глава.

— Стани! — прокънтя гласът на Николаус и той тръгна към Максим. — Ще получиш това, което заслужаваш.

Тогава Елиза скочи и без да обръща внимание на голотата си, се втурна към Николаус. Като издаде яден вик, тя заби юмрука си в корема му. Учуден от силата, с която ударът беше нанесен, той отстъпи. Докато Максим, опрян още на стената, разтриваше челюстта си, тя го закри с тялото си, обвила вече плътно около себе си завивката.