Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Не знам какво да ви отговоря, сър. — Да не би да трябваше да му благодари за подаръка, след като му беше пленница, независимо че вероятно са били на някоя друга в близкото минало?
Той се усмихна и я хвана за ръка, после я въведе в стаята с елегантен жест — ръката му беше силна, загоряла, без бижута.
— Приятели, госпожица Блайд се съгласи да ни направи компания на вечеря. Моля, приветствайте я.
Всички бурно я аплодираха, особено по-младите офицери.
— Както виждате, госпожице Блайд — тихо каза той с лека усмивка, — присъствието ви се оценява високо. Позволете да ви предложа малко вино.
— Не, благодаря. — Опитваше се да прикрие, че гласът й трепери, но ветрилото, което държеше в ръка, почти беше готово да се скърши.
— Няма да се възползвам от вас, госпожице Блайд, ако пийнете малко — развеселено отбеляза той, забелязал странната извивка на ветрилото от слонова кост и дантела. Повика един лакей: — Дамата желае чаша вино.
Лакеят се появи с пълна чаша и Масена й я подаде, като наблюдаваше как му се подчинява и я вдига към устните си.
— Вечерта няма да ви изглежда толкова заплашителна след чаша вино — нежно отбеляза той. — Нямам намерение да ви навредя. А сега елате — продължи той по-сериозно. — Солиняк няма търпение да поговори с вас. Той е познавач на изкуството и ми каза, че рисунката ви била много добра. Ще ви говори неспирно за колекцията си, така че когато ви се стори, че се унася, просто си тръгнете. Вече го предупредих, че имате разрешението ми да не му обръщате внимание.
Тя се усмихна, защото знаеше, че той именно това очаква от нея, после генералът съвсем леко се наведе, за да може устата му да е по-близо до ухото й и прошепна: „Така е по-добре.“
Може би виното наистина беше оказало очакваното въздействие или може би учтивостта на генерала и офицерите успокои най-големите й страхове, защото след малко Сирина откри, че се отпуска сред веселата компания. На вечеря седеше до генерала и слушаше шеговитите разговори за семейства и коне, а не за войни. Говореха си за домовете, които бяха оставили след себе си, обсъждаха вероятността кой може да спечели най-много на карти. От време на време и тя откриваше, че се смее, а когато Масена я заговори, вече не мереше думите си, преди да му отвърне. Първоначално й се струваше много странно, когато осъзна, че тези мъже почти по нищо не се различаваха от мъжете, с които вечеряше едно време в Глостършир. Дори за миг забрави, че не е гостенка, а пленничка.
След вечеря се оттеглиха в голям салон, който беше готов за карти, и докато няколко от офицерите играеха, генералът я покани да седне на неговата маса и да поиграе с него.
Подаде й няколко златни монети и без да я пита, помоли раздаващия картите и тя да се включи. При създалите се обстоятелства да откаже би означавало да направи сцена.
Той, разбира се, го знаеше. Масена наблюдаваше как по време на вечерята тревогата изчезва от погледа й, доставяше му удоволствие да я ухажва. Искаше тя да играе карти, защото щеше да я остави да победи, а дамите обичаха да побеждават.
А после късно вечерта щеше да поиграе друга игра с нея. Игра, в която той щеше да спечели.
Не след дълго Сирина вече беше умножила дукатите. Дамата беше удивително веща в играта, което накара Масена да се усъмни в престорената й наивност. От опит знаеше, че жени, които ги биваше на карти, ги бива и в други забавления. Парадоксът между наивността и учудващите й умения, които бяха характерни по-скоро за дама от обществото, изостриха любопитството му. Трябваше да разпита от какво семейство произхожда. Независимо дали беше графиня или прислужница, удоволствието, което му доставяше, беше еднакво. Масена не търсеше постоянна връзка, а само сексуални развлечения.
Пиха чудесни вина и започнаха още повече да се смеят с напредването на вечерта, когато празните бутилки се бяха умножили. Сирина се убеди, че генералът има право. Неизбежният край на вечерта щеше да е по-поносим с една-две чаши вино. А тя не хранеше илюзии по отношение намеренията на генерала.
Един ординарец прекъсна играта им малко след полунощ и се извини, след което предаде някакво съобщение на Масена.
Генералът прегледа съобщението, после каза: „Въведете го“, а след това раздаде картите.