Реката на синия огън

МРЕЖА/РЕКЛАМА: ЕЛЕВСИНА.

(Картина: Щастливи, добре облечени хора на прием, забавен каданс.)

Диктор: „Елевсина“ е най-недостъпният клуб на света. Станете ли веднъж негов член, вратите за вас са отворени.

(Картина: Блестящ ключ върху кадифена възглавница в сноп светлина.)

Притежателят на ключ „Елевсина“ бива хранен, обслужван и забавляван по начини, за които всеки обикновен смъртен може само да бленува. И всичко това безплатно. Как бихте могли да станете членове? Невъзможно. Всъщност, ако чувате за „Елевсина“ за първи път, почти със сигурност никога няма да станете негов член. Нашите местонахождения са секретни и недостъпни, както и възможността да станете наш член. Тогава защо рекламираме? Защото, дори и да притежаваш най-най-доброто, това не е кой знае какво удоволствие, ако никой друг не знае за това…

Първата му мисъл, докато се мъчеше да изплува на повърхността на поредната река, беше: „Това би могло да ме изтощи много скоро.“

Втората, веднага щом показа глава над водата, беше: „Поне тук е по-топло.“ Пол ритна няколко пъти, опитвайки се да се задържи на повърхността, и видя над себе си мрачно сиво небе. Отдалеченият бряг бе забулен в мъгла, но само на няколко метра от него, също като в сценарий на детски приключенски сериал, се поклащаше празна лодка. Доплува до нея, преборвайки се с някакво слабо, но уморително за изтощените му мускули течение. Щом стигна до лодката, хвана се за борда, за да си поеме дъх, след което се покатери в нея, като на два пъти за малко не я преобърна. Усетил се в безопасност, той се просна върху покритото с около сантиметър вода дъно и потъна безпомощно в сън.

Сънува някакво перо, което блещукаше в калта дълбоко под водата. Заплува към него, но дъното се отдалечаваше и призрачното перо си оставаше все така недосегаемо. Налягането започна да се увеличава, притискайки гърдите му като гигантски ръце, и той изведнъж осъзна, че докато преследваше перото, него също го преследваше нещо — по-скоро чифт неща, две блестящи дори сред мрачните дълбини очи, които се стрелкаха хищно след него, докато перото пропадаше все по-надалеч от протегнатата му ръка сред все по-тъмните и непрогледни води…

Пол се събуди със стон. Болеше го главата. И това не беше никак учудващо, като се има предвид, че току-що бе прекосил някаква скована от ледников студ гора и се бе преборил с хиена с размерите на млад расов кон. Огледа ръцете си за белези от премръзване, но не откри такива. За негова огромна изненада нямаше нито следа и от ледниковите му одежди. Беше облечен в съвременно облекло, макар да не можа да прецени до каква степен съвременно, тъй като от тъмните му панталони, жилетката и бялата риза без яка все още се сцеждаше вода.