Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Ето това беше Англия, тъкмо на това място, такава, каквато винаги е била и каквато изобщо би могла да бъде. Мостът, Парламентът, едва провиждащото се в мъглата абатство, дори Иглата на Клеопатра и комичните викториански фенери по Кея — всички смешни до нелепост, преливащи от бутафорност, постижима само от човешкото въображение, и същевременно съсредоточили в себе си нещо, на което Пол дълбоко се възхищаваше, без да може съвсем точно да го определи. Дори прочутата кула с Биг Бен, чийто образ беше поевтинял от сантиментални и патриотични емоции, притежаваше своята прекалено натруфена и едновременно с това зашеметяваща с категоричността си красота.
Но всички тези неща не можеха да бъдат обяснени след три чаши джин с тоник, и то на хора като приятелите на Найлс, които кръстосваха невъзмутимо един овехтял свят, неуспял да ги обремени с чувство за отговорност, въоръжени с непоклатимата ирония на гимназиални възпитаници.
Но ако Найлс се завръщаше оттам, откъдето пристигаше Пол, ако бе преживял онова, което Пол бе преживял, и можеше да види моста в този момент — добрия стар познайник, който изплуваше от мъглата напук на всички премеждия, — сигурно дори той (син на член на парламента и сам изгряваща дипломатическа звезда, образец на изтънчеността) щеше да падне на колене и да целуне неговите каменни подпори.
Съдбата се оказа не чак дотам щедър изпълнител на желания, както можеше да се очаква. Първото разочарование — при това най-малкото — беше, че всъщност това не бе залез.
Докато продължаваше да гребе, обзет от идеята да акостира на самия кей, вместо да завие направо към брега и да търси място за слизане, слънцето най-после проби облаците или поне местонахождението му придоби поясни очертания: беше на изток и изгряваше.
Значи сутрин. Без значение; Ще се появи на кея, както бе запланувал, заобиколен, без съмнение, от зяпналите го туристи, и ще отиде пеша до Черинг Крос.
В джоба си нямаше пукната пара, затова ще се заеме с просия, оплаквайки несретния си живот, на което случайните минувачи едва ли ще повярват, но ще предпочетат да дадат лептата си и да се отдалечат колкото е възможно по-бързо. Когато събере достатъчно пари, за да си купи билет за метрото, ще го вземе до Кенънбъри. Душ в собствения апартамент, няколко часа заслужен сън, след което ще се върне на моста Уестминстър, за да се наслади на истинския залез, благодарейки на Бога, че след едно дълго странстване през хаотичната вселена най-после се бе завърнал във величествения и здравомислещ Лондон.
Слънцето продължи да се изкачва по небосклона. Духна източен вятър и довлече твърде неприятна воня. Пол сбърчи нос. В продължение на цели две хилядолетия тази река си оставаше неизменната жизнена артерия на Лондон, а хората продължаваха да се отнасят към нея с невежествената безотговорност на своите първобитни предци.
Усети миризма на канални нечистотии и промишлени отпадъци — включително и от производството на някакви хранителни продукти, съдейки по прокисналата воня на развалено месо, — но дори и най-отвратителните зловония не бяха в състояние да накърнят обхваналото го усещане на облекчение.
Някъде вдясно от него стърчеше Иглата на Клеопатра, черна черта сред мъглите, които все така пъплеха по брега върху килима от яркочервени цветя, привеждани от поривите на вятъра. Градинарите сериозно се бяха потрудили по Кея, съдейки по покритите с блестящо-алено площи. Пол възвърна увереността си.
По всяка вероятност предстоеше някаква официална церемония, нещо на площада „Трафалгар“ или пред Паметника на загиналите — в края на краищата той въобще не знаеше колко време беше отсъствал. Може би бяха затворили района около Парламента, тъй като крайбрежието наистина беше необичайно пусто.
Хрумването, което придобиваше все по-конкретни контури от гледката наоколо, бе последвано от осъзнаването на още едно странно обстоятелство. Къде беше изчезнал речният транспорт? Дори в неделите, когато се отбелязваше годишнината от примирието или други, не по-маловажни събития, търговските съдове не преставаха да кръстосват реката, не беше ли така?
Погледна напред, към отдалечения, но приближаващ се все повече и повече силует на моста Уестминстър, който не можеше да бъде сбъркан въпреки савана от мъгла, а и в мозъка му неочаквано възникна още по-ужасяваща мисъл. Къде беше мостът Хънгърфорд? Ако вдясно от себе си действително виждаше Кея, то старият железопътен мост трябваше да е точно пред него. В момента трябваше да се извисява точно над главата му.