Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Ще тръгнем на запад — обяви той. — И то бързо. Решен съм да ги хвана в Алтара, ако мога, защото инак не се знае докъде ще ни отведат. Може да се наложи да разгледате и Джеанна, Амадор и Ебу Дар. — Думите му предизвикаха смях. — Колко сте корави, ще разберете, ако стигнем в Ебу Дар. Там има кръчми, в които момичетата съдират иллиански кожи за вечеря и плюят по Бели плащове за забавление.
Те се разсмяха.
— С вас не ни е грижа от нищо, милорд — изграчи Тад. Лицето му беше набръчкано като смачкана кожа. — Че то нали навремето се опънахте на самата Амирлин и… — Джар Силвин го изрита по глезена и той се обърна към по-младия мъж — сивокос, но все пак по-млад — със свити пестници. — Що ме риташ бе, Силвин? Искаш да ти строша главата ли? Ей сега ще… Какво? — Многозначителните сърдити погледи, с които го удостоиха Силвин и някои от останалите, го накараха да млъкне. — Добре де, добре. — Той клекна под корема на коня да провери подпругата. Никой повече не се засмя.
Брин се насили да отпусне вкамененото си лице. Време беше да остави миналото в миналото. Това, че една жена, чието легло беше споделял — и нещо повече, беше си въобразявал той — това, че тази жена го бе погледнала така, сякаш никога не го беше познавала, не беше основание да престане да изрича името й. Само защото го беше прогонила от Кемлин под смъртна заплаха затова, че й беше дал съвет — а той се беше заклел да й дава съвети… След като си беше паднала по този лорд Гебрил, който изведнъж се появи в Кемлин, това не беше повече негова грижа. Тя му беше казала с глас, студен и гладък като лед, че неговото име никога вече няма да се споменава в двореца и че единствено дългата му служба я въздържа да го изпрати на палача за измяна. Измяна! Сега трябваше да повдигне духа на хората си, особено ако това преследване се окажеше дълго.
Той извади лулата и кесията с табак. Чашката на лулата беше издялана във формата на бик с короната на Розата на Андор. От хиляда години тя беше знакът на дома Брин. Сила и храброст в служба на кралицата. Нова лула му трябваше. Тази беше стара.
— От тази история хич не излязох добре, както може би сте чували. — Той се наведе, за да запали лулата си от тлеещата клонка, услужливо поднесена му от един от мъжете, след което се изправи и запуфтя. — Беше преди три години. Амирлин правеше обиколка. Кайриен, Тийр, Иллиан — и я завърши в Кемлин преди да се върне в Тар Валон. По това време имахме проблеми с пограничните лордове на Муранди… както обикновено. — Отново се надигна смях: всички бяха служили по границата с Муранди по едно или друго време. — Бях изпратил част от гвардията да обясни ясно на мурандийците чии са стадата овце и крави от нашата страна на границата. Не бях и очаквал, че Амирлин ще прояви интерес. — Определено беше успял да задържи вниманието им: приготовленията продължаваха, но по-бавно.
— Сюан Санче и Елайда се бяха затворили с Мургейз… — Ето, пак бе споменал името й и дори не го заболя. — …и когато излязоха, Мургейз приличаше наполовина на гръмотевичен облак, готова всеки момент да хвърли мълнии с очите си, и наполовина на петгодишно дете, напердашено от майка си затова, че е откраднало сладкиши от килера. Тя е корава жена, но като я спипат Елайда и Амирлинския трон… — Той поклати глава и те се закикотиха. Вниманието на Айез Седай беше едно от нещата, за които простите хора никак не завиждаха на благородниците и владетелите. — Заповяда ми незабавно да махна всички войски от границите с Муранди. Аз я помолих да го обсъдим насаме и Сюан Санче веднага се нахвърли отгоре ми. Пред половината двор — сдъвка ме като последния новобранец. Каза ми, че ако не мога да изпълня това, което е разпоредила, щяла да ме използва за стръв за риба. — Наложило му се беше да й се извини — пред всички, и то затова, че се бе опитал да направи това, за което се беше заклел — но не беше нужно сега да го добавя. Дори когато бе приключил, не беше сигурен, че тя няма да накара Мургейз да го обезглави или че няма сама да го направи.