Контейнери на смъртта

— Открит е съвсем наскоро. Пазят го в тайна, за да се избегнат злоупотребите.

— Знаете ли как се казва?

— А защо се интересувате? — попита го Хирано.

— Ей така. Просто искам да зная.

— В такъв случай вие сте съгласен с моята версия?

— Как мога да бъда съгласен? Нали едва от вас научих, че съществува такова средство. Просто ми мина през ума, че ако това е наистина така, не е било никак трудно да се измами полицията.

— Фактът за съществуването на този препарат излезе наяве, когато се водеше следствието по аферата „Локхийд“ и свидетелите на обвинението започнаха да умират един след друг от остра сърдечна недостатъчност.

В слушалката настъпи пълно мълчание, шумът на плискащия по прозореца дъжд се чуваше по-ясно. Хирано не пропусна да се възползва от объркването на своя събеседник.

— Господин Накагава! Отговорете ми на вчерашния въпрос. Преди смъртта си кметът придружавал ли е депутата Ошима? И ако той е ходил на гробището, защо? Това може би ще ни помогне да открием ключа за загадъчната му смърт…

— Честна дума, не съм се срещал никога с депутата Ошима и не съм го водил никъде.

В гласа на Накагава не се долавяше фалш. Нима говори искрено? А кой тогава е загубил лъжичката? Но ето че Накагава добави ненадейно:

— С депутата Ошима не съм ходил никъде, но нашият кмет точно преди смъртта си изведнъж поиска да посети гробовете на прадедите ни. Отдавна не беше ходил там и го заведох.

— Откъде се е появило в него това желание? И то само един ден преди смъртта му? Нима двайсет и осми юли е ден, в който се прави помен за душите на мъртвите?

— О, не, това е най-обикновен ден.

— А изобщо през юли прави ли се помен за прадедите? Има ли такава традиция?

— През юли е нашият празник „хамаори“.

— „Хамаори“ ли? Какъв е този празник?

— Един от най-важните празници на Токуношима. Това е едновременно ден за помен на мъртвите и празник на плодородието. Празнува се през юли три дни подред — в дните „хиное“, „хиното“ и „цучиное“41. През първия ден построяват къщичка на брега на морето и поставят в нея казан; на другия ден се събират всички край морето, наливат в казана саке и слагат сварен ориз. В къщичката се събират роднините на мъртвите и пируват, танцуват цяла нощ, чак до зори; през последния ден на празника има борба сумо42, която тук се нарича „шимаджима“. Преди да се разотидат, събират всички пръчици за хранене, завързват ги със сламени върви и ги слагат в казана. Когато къщичка та се изпразни, в нея ще дойдат мъртвите, ще преброят пръчиците, ще разберат, че техните потомци живеят богато, и душите им ще се успокоят.

— А може ли вместо пръчици да оставят лъжичка? — Разказът на Накагава неочаквано напомни отново на Хирано все за същата сребърна лъжичка.

— Каква лъжичка? — попита недоумяващо Накагава.

— Ами, нещо като черпаче, кепче …

— Не съм чувал за такова нещо.

— Но защо тогава кметът… — промълви Хирано и изведнъж му хрумна да попита:

— А Хага пя ли пред гробовете на прадедите ви „Ягамабуши“?