Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Мейкпийс си дръпна от пурата. Малките му очички блестяха от радост.
— Руфъс, ти си прекалено прибързан. Ти също, Бес. Вярно, че Джон все още не е част от нашата група, но силно се надявам, че може да стане. Дълго сме били съюзници, той и аз.
Кити изгледа косо младия магьосник. Едната му буза, където бе попаднал ударът, беше зачервена. Той не отвърна.
— Нямаме време да си играем игрички. — Говореше малкият човек с големите влажни очи; гласът му звучеше носово, пискливо. — Трябва да вземем властта, както ни обеща. — Той погледна надолу към масата и прокара пръсти по нея с жест, едновременно алчен и изплашен. На Кити й изглеждаше слаб и страхлив, и същевременно ядосан от тази си страхливост. От това, което виждаше, никой от конспираторите не беше по-различен, като изключим Мейкпийс, който излъчваше самодоволство на златния си трон.
Драматургът изтръска голям къс пепел върху персийския килим.
— Няма никакви игрички, скъпи ми Уидърс — рече той усмихнато. — Мога да те уверя, че съм напълно сериозен. Шпионите на Девъро отдавна докладват, че сред обикновените хора Джон е най-популярният от магьосниците. Той може да придаде на новия ни Съвет едно ново, привлекателно лице. Е, със сигурност по-привлекателно от това на всеки един от вас. — Изхили се на недоволството, което причини изказването му. — Освен това той има талант и амбиция в излишък. Имам чувството, че отдавна търси начин да изрита Девъро и да започне начисто… Не е ли така, Джон?
Кити отново погледна Мандрейк. Бледото му лице дори не загатваше за мислите му.
— Трябва да дадем на Джон малко време — рече Куентин Мейкпийс. — Всичко ще му се изясни. А съвсем скоро и вие ще получите цялата власт, с която можете да се справите, господин Уидърс. Само ако добрият Хопкинс побърза, ще можем да продължим. — Той се изсмя сподавено на себе си. При този звук, при споменаването на това име, Кити го позна.
Сякаш някакво плътно було се свлече от очите й. Тя отново се върна назад, преди три години, по времето на Съпротивата. Според съвета на приличащия на мишка чиновник, Клем Хопкинс, тя бе отишла на тайна среща в един запустял театър. А когато стигна… последва кама, опряна в гърлото й, тих разговор с мъж, когото не видя и чиито напътствия ги отведоха до абатството и до ужасния пазител на криптата…
— Ти! — извика тя. — Ти!
Всички очи се обърнаха към нея. Тя стоеше неподвижна като пън, втренчена в мъжа на златния трон.
— Ти беше дарителят — прошепна тя. — Ти беше този, който ни предаде.
Господин Мейкпийс й намигна.
— Ах! Разпозна ли ме най-сетне? Чудех се дали изобщо ще си спомниш… Разбира се, аз те познах веднага като те видях с Мандрейк. Точно затова ми беше забавно да те поканя на малкото ни шоу тази вечер.
Джон Мандрейк най-после се раздвижи.
— Какво е това? Срещали сте се и преди?
— Не бъди толкова шокиран, Джон! За всичко си имаше добра причина. Чрез помощника ми, господин Хопкинс — когото скоро ще видиш; в момента се занимава с пленниците ни — аз отдавна следях действията на Съпротивата. Забавляваше ме да наблюдавам усилията им, да виждам яростта по лицата на глупаците в Съвета при неуспеха им да ги заловят. Присъстващите правят изключение, Джон! — Отново последва сподавен смях.
Гласът на Кити бе безизразен.
— Ти знаеше за чудовището в гробницата на Гладстон, но все пак вие с Хопкинс ни изпратихте да вземем Жезъла. Приятелите ми умряха заради теб. — Направи малка крачка към него.
— О, стига — Куентин Мейкпийс извъртя очи. — Вие бяхте предатели и то, обикновени хора. А аз бях магьосник. Очаквахте ли да ми пука? И не се приближавай повече, млада госпожице. Следващия път няма да правя магия. Направо ще ти прережа гърлото. — Той се усмихна. — В интерес на истината, обаче, аз бях на ваша страна. Надявах се да унищожите демона. После щях да взема Жезъла от вас за собствена употреба. Всъщност — той изтръска пурата, смени местата на кръстосаните си крака и огледа слушателите си — всъщност резултатът беше смесен: ти избяга с Жезъла и оставихте африта Хонориус да избяга от гробницата. Какво сътресение предизвика Хонориус! Костите на Гладстон подскачаха по покривите със затворен в тях демон! Великолепен спектакъл. Но накара мен и Хопкинс да се замислим…
— Кажи ми, Куентин — Мандрейк проговори отново; гласът му беше мек. — Този господин Хопкинс явно също е бил замесен с голема. Така ли е?
Мейкпийс се усмихна и направи пауза преди да отговори. През цялото време играе, помисли си Кити. Непоправим фукльо, който се отнася към ситуацията като към една от пиесите си.