Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Нещо дребно и светло се мотае пред мене, лети и снове. Това сякаш е копринена буба… Тя точи светла нишка, тя тъче около мене пашкул, затваря ме…
И Кубрат вече яростно размаха ръцете си, сякаш пъдеше досадна муха. И каза:
— Не мога да разкъсам мрежата.
Аспарух отиде и като взе двете ръце на баща си, сложи ги и ги притисна до гърдите си. И успокоеният Кубрат каза:
— Защо се страхувам? Дори да ме увият в пашкул… нали напролет от пашкула се ражда пеперуда… И аз ще излетя от пашкула… като пеперуда.
Внезапно Кубрат дръпна ръцете си и почна да ги гледа.
И каза:
— Това не са моите ръце. Моите ръце имат изпочупени нокти, синини от удари, кръв от рани… Това са… срам ме е да изрека… това са ръце на жена.
И Кубрат пъхна ръцете си под кожената си дреха. Тогава Аспарух не издържа и като се обърна, вдигна завесата, та излезе пред шатрата. И усети, че до него застава жрецът. Аспарух стоеше прав и гледаше степта и небето. Не плачеше, очите му бяха сухи. Жрецът каза:
— Слушай и се подчинявай! Багрите на разцъфналия цвят не се опазват. Увяхването не може да се отложи. Пролетният цвят сега е шепа семена.
Аспарух мълчеше. Тогава великият жрец на Конника даде знак на младия жрец, клекнал до пречистващия огън. И младият жрец, преди да се оттегли, хвърли наръч съчки в огъня. Лумна пламък, изви се дим и рой искри обгърнаха Аспарух като сива мантия, обсипана с бляскави камъни. И жрецът на Конника се усмихна, та рече:
— Това е добра поличба.
Аспарух ниско и кратко му каза:
— Мълчи!
Жрецът на Конника скова лицето си и измъкна изпод дрехата си свитък пергамент, та каза:
— Когато баща ти споменаваше Абд ар Рахман и Енкиду, аз се досетих за нещо. И тази нощ отидох при Ван Фу, за да претърсим ръкописите му. И като търсихме цяла нощ, намерихме каквото търсихме. Това са редове от великата песен за героя Гилгамеш. Прочети ги.
Аспарух гледаше напред в степта, над главите на неподвижните стражи. А далеч в степта тичаше стадо коне. И Аспарух с глух глас каза:
— Не мога.
И жрецът каза:
— Слушай тогава. Това е плачът на Гилгамеш над мъртвия му приятел Енкиду.
И Аспарух се обърна с яростно лице и дръпна пергамента от ръцете на жреца. И като се опита да го скъса, не успя. Тогава го хвърли на земята и почна да го тъпче. А жрецът тихо каза:
— Тези слова са написани преди четири хиляди години. Има ги в стотици храмове, на десетки езици. Има ги написани върху книга, кожа, глина и камък. Писани са с йероглифи, руни, клинописи и тайни знаци. Хиляди хора са преписвали плача на Гилгамеш и са плакали като Гилгамеш. И винаги се е намирал някой от тези хора, който да се опита да скъса пергамента. Като тебе. Това е… безполезно.
И Аспарух се укроти, и се наведе, та вдигна пергамента — дори се опита да оправи гънките. И само каза на жреца:
— Жрецо, ти не бива да даваш тези думи на баща ми.
Жрецът поклати глава и каза:
— Аз не ги донесох на баща ти. Донесох ги на тебе.
И Аспарух вдигна глава, та се взря в очите на жреца. И видя в тях безкрайна жалост — като в очите на съдник, който жали човека, но е длъжен да изрече своята присъда. И жрецът добави, като каза:
— Императорът на ромеите носи в пазвата си пепел от човек, за да помни, че е смъртен. Вземи този пергамент и го дръж на гърдите си. И помни, че си смъртен.
И Аспарух се обърна, мина край стражите и тръгна през равната степ.
И така — Аспарух повярва, че Кубрат ще умре. И заедно с това повярва, че и той — Аспарух, ще умре. Както Кубрат намери себе си в Аспарух, сега Аспарух разбра, че е Кубрат. А Кубрат умираше. И Аспарух щеше да умре. И тази увереност падна върху Аспарух като светкавица, та го ослепи и го оглуши. И той разбра, че до днес се е усещал безсмъртен.
Аспарух вървеше пешком през степта, за пръв път от много време вървеше през степта пешком. И както степта беше променена, защото я гледаше от ниско и защото вървеше бавно през нея, а не я гледаше високо от седлото и не летеше на коня си, така целият му път и целият му поглед за света се смениха. И той си спомни някаква легенда за някакъв паднал ангел. И разбра какво е усетил ангелът, когато е загубил крилата си, та е тръгнал така, пешком през степта.
Тогава Аспарух видя, че степта е сива. Затвори очи и отвори очи и пак се взря — небето беше сиво и степта беше сива. И той разбра, че светът може да сменя баграта си. Да, есенната степ прави светлината жълта, зимната степ прави светлината бяла, езерото прави светлината синя, а смъртта прави света сив. Така светът загуби багрите си за Аспарух.