Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Тогава Аспарух се събуди от шум, който не искаше да си припомня. Някакво същество се катереше по кожените стени на шатрата и се давеше, и стържеше с нокти, а краката му странно тупаха и ритаха земята, сякаш бяха омотани в ремъци. И Аспарух скочи, когато разбра и повярва, че това е баща му. А Кубрат успя да се изправи и като се обърна, залитна и се улови за Аспарух. И Аспарух видя лицето му, което след това милостиво не успя да си спомни. И като хъркаше, Кубрат каза:
— Аспарух… къде е Аспарух?
А ръцете му се вкопчваха в раменете на Аспарух като ръце на удавник. И тогава върху Аспарух падна вцепенението на мига, когато майка Акага му даде мъжко име. И Аспарух се вкамени. И виждаше, и чуваше, и знаеше, че трябва да направи нещо, а като насън не можеше да мръдне дори пръста си. Дори не можеше да диша. И Кубрат го пипаше трескаво по лицето, и дори щеше да го ослепи, и като повтаряше, говореше:
— Къде е Аспарух?
А после пусна сина си и като се олюля, падна на пода. И пак странно риташе с нозе и удряше челото си в земята, сякаш подът беше нагорещен, а Кубрат беше вързан. И Аспарух гледаше, слушаше и не можеше да помръдне.
После Кубрат докопа главния стълб на шатрата и почна да се изправя по него. И повтаряше, и казваше:
— Аспарух… Аспарух…
Когато се изправи, залитна, но не пусна пръта. А прътът се изви и се откъсна от върха на шатрата, и шатрата се срина върху Кубрат и Аспарух.
Чак когато меката кожа падна върху главата на Аспарух и Аспарух усети, че се задушава, чак тогава той успя да поеме дъх и движението се върна в ръцете му и нозете. И като се бореше трескаво с кожата, която лепнеше върху лицето му и го душеше, Аспарух най-после усети, че вдъхва въздуха на степта. Тъмно беше, но на две крачки тлееше петно светлина. Аспарух ритна и запрати в огъня цялата купчина съчки, приготвени за нощта. И преди още пламъкът да се разгори, той вече ровеше в отрупаната като дрипа шатра между колове и ремъци. Напипа Кубрат и със замряло сърце отметна кожата от лицето му. Пламъкът се вдигна и Аспарух видя лицето на баща си. Кубрат лежеше със затворени очи, като заспал, само беше бледен и бръчките на лицето му бяха пълни с пот, та светеха като сребърни жици. И челото на Кубрат като че ли беше опасано от сребърни жици, с които палачите обвиват челото на жертвата и като ги стягат с пръчка, разрязват главата на жертвата. И Аспарух усети, че тънка и остра болка реже главата му.
А изведнъж сребърните жици върху челото на Кубрат угаснаха и стана тъмно, защото някой хвърли плаща си върху огъня. Аспарух се обърна да изкрещи, но в рамото му се впи силна ръка и Аспарух разбра, че в единствената ръка на жреца се крие силата на две човешки ръце. Аспарух чу гласа на жреца, който каза:
— Ак Йола, вдигни шатрата.
И Ак Йола, който безшумно беше приближил, пъхна ръце под кожите и вдигна шатрата върху главата си и на разперените си ръце, като че ли се беше накачулил да не го вали дъжд и като че ли пазеше Кубрат от дъжд. А жрецът вдигна с една ръка Аспарух и му каза:
— Върви от другата страна.
И Аспарух се пъхна от другата страна и също вдигна шатрата върху главата си и върху разперените си ръце. И те стояха с Ак Йола един срещу друг като странни прилепи, като същества с разперени ципести крила, надвесени над Кубрат. А в краката им лежеше Кубрат — и тези същества като че ли щяха да гадаят или да решат участта му. И събраните крила направиха над Кубрат тясна шатра.
А в тази шатра жрецът изби огън с огнивото си и разпали прахан, като държеше кремъка и праханта със зъби и удряше желязото сякаш в зъбите си. И като успя да извади свещ и да я запали, наведе се над Кубрат. И както беше коленичил, допря ухото си до гърдите му. А после остави свещта на земята и положи единствената си ръка върху гърлото на Кубрат. И Аспарух се разтрепера, и малката шатра над Кубрат се разлюля. Ак Йола се приведе и с върха на двете си разтворени ръце докосна пръстите на двете Аспарухови ръце. Аспарух си спомни как само преди мигове докосна пръстите на баща си, та изплака.
И жрецът каза:
— Жив е.
И вдигна глава. Светлината на свещта в тясната шатра беше силна, сякаш светеха десет свещи. След това жрецът каза:
— Ак Йола, имаш ли хора, които умеят да мълчат?
И Ак Йола, като печален демон с разперени кожени крила и сведена глава, глухо изрече, като гледаше лицето на хана: