Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И от всичките си безбройни ловни псета хан Кубрат остави само едно жълто куче, а леопарда и гепарда подари. И каза:
— Знаете, че кучето на оня свят ще носи вода в устата си, за да гаси вечния огън, а котката ще го раздухва. За мене леопардите са котки. И когато кучето вие, то плаче направо на Тангра.
И Кубрат не искаше да принася в жертва кучета.
А имаше и нещо друго, заради което Кубрат изпразни шатрата си. И то беше, че Кубрат често виждаше своята шатра като ладия. И в тази ладия те с Аспарух щяха да тръгнат нагоре по някаква река, без име и без извори, и щяха да слязат на брега на незнайна степ. Какво им трябваше за пътя в степта? Конете, оръжията, по две кожи. Там щяха да бъдат сами — те двамата, баща и син — сред безпределната степ, под безпределното небе.
Във ветровитите нощи кожените стени на шатрата плющяха като платна на ладия. И последните думи, които баща и син си казваха, преди да заспят: „И дано утре отново видиш слънцето — край — свършек“ — изведнъж станаха страшни думи. И на Аспарух му идеше да скочи, да закрещи, да удря главата си в земята.
А когато Аспарух казваше на баща си: „Татко, да излезем в степта“, то Кубрат го питаше:
— Защо?
И казваше на Аспарух:
— Боговете отнемат силите ни и ни хващат за врата, та натисват главата ни към земята, за да виждаме само едно парче земя, ала да го видим добре. Боговете притискат лицето ни само до един човек, за да го видим по-добре, да вникнем в душата му и той да ни види по-добре. А ние се мятаме, борим се, та искаме да се огледаме и да видим повече. Защо?
И заспиваше в престола.
8.
И Кубрат непрестанно спеше — защото жрецът го поеше с билки — и като се събудеше, или оставаше в полусън, та говореше несвястно, или беше съвсем на себе си, само че беше много слаб. А щом се събудеше и отвореше очи, диреше с поглед Аспарух.
И Аспарух не излизаше от шатрата на баща си и не смееше да заспи, защото започна да се страхува от съня. Когато за пръв път заспа след „малката смърт“ на баща си, Аспарух изведнъж се стресна и скочи. И се ужаси, че не е знаел къде е и не е знаел, че живее. И той се смая, че хората — и той — Аспарух, като тях — всяка нощ умират и загубват свяст, а не се страхуват. И ако се събудят на сутринта, знаят, че са спали, ако пък не — то значи, че сънят им е бил преддверие на смъртта. Аспарух не искаше да умира в съня си и не искаше да се ражда в утринта — затова в началото лежеше с отворени очи, а на третия ден само седеше в седалката с върбовия гръб и не смееше да си легне. Ако пък легнеше, веднага ложето му го залюляваше като лодка и го понасяше към съня. Аспарух всеки миг искаше да знае, че съществува. И час по час се надвесваше над баща си, та слагаше ухо на гърдите му, за да чува сърцето му. Тогава откри, че сърцето на Кубрат бие бързо-бързо, два пъти по-бързо от неговото, Аспаруховото сърце.
А лицето на Аспарух стана още по-гладко и кожата прилепна по скулите му, и очите му се дръпнаха още по-встрани, сякаш беше вързал косата си на възел на темето, та изпъваше кожата на слепоочията си. И жрецът пускаше Аспарух все по-близо до сърцето си, защото не можеше да устои на странната хубост на това и младежко, и мъжко лице, и на трескавия огън на черните дръпнати очи. Но Аспарух дори на жреца не казваше, че не спи.
Всяка сутрин Аспарух излизаше пред шатрата и гледаше небето и степта. И като виждаше, че те са сиви, връщаше се в шатрата. А степта светеше от слънце и искреше от роса; и небето беше пълно с птици и с птича песен. И на Аспарух струваше, че всеки ден яде само сух хляб, посолен с пепел, докато Ак Йола със своите си ръце му носеше солена и пушена риба, бутове от сайга и джейран, нанизани на пръчка печени яребици, бобове, варени с меча мас, нарове, дюли и грозде, запазени в ледниците на Жълтия дворец, и тънки хлебчета, изпечени от рядко тесто върху нагорещена плоча. Но никога не му носеше месо от коне. И Ак Йола чакаше Аспарух да изяде всичко, а сам нищо не хапваше, защото почти нищо не ядеше. Ала не знаеше, че Аспарух яде само сух хляб с пепел.
И на третия ден Кубрат седна в ложето си и поиска да докарат трона му с двете големи колела. И бял кон докара като кола дървения престол, и хан Кубрат седна на престола. Ханът повика и двамината си синове, които не бяха добре разбрали колко е зле баща им, макар да имаха между тиуните на баща си свои хора, на които щедро плащаха. Но страхът от Ак Йола беше по-голям от жаждата за злато, та всички дулусци мълчаха.