Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Навън все още чернееше нощта преди новолуние и стражите се смениха, а предишните стражи легнаха да спят, като тъй и не разбраха, че „малката смърт“ е дошла при хана им. И в часовете преди зазоряване изчезнаха дори бухалите и прилепите, и совата млъкна. И степта стана няма и пуста.
Когато просветля, Аспарух не посмя да вдигне завесата на шатрата. Стоеше в сивия здрач на утрото, защото слънцето беше ниско и през отвора над огнището оскъдно се процеждаше сива светлина. И жрецът дойде и седна на Аспаруховото ложе. А жрецът и Аспарух мълчаливо се гледаха, когато едновременно усетиха, че върху тях тегне чужд поглед. Обърнаха глави и видяха, че Кубрат ги гледа. И такава непоносима любов — не любов, а като че ли безумие — грееше от очите и лицето му, че Аспарух погледна земята и жрецът извърна глава. И Кубрат тихо каза:
— Сине.
И Аспарух стана, та коленичи до ложето на баща си, което беше равно със земята. И протегна ръка към него. А Кубрат бавно успя да вдигне ръка и докосна върха на Аспаруховите пръсти, и тихо изрече:
— Синко, нека бъде нощта ти спокойна и нека боговете ти дадат утре отново да видиш слънцето. Край. Свършек.
И Аспарух отвърна:
— Татко, нека бъде нощта ти спокойна и нека боговете ти дадат утре отново да видиш слънцето. Край. Свършек.
За пръв път баща и син нарекоха тези думи пред чужд човек, но Кубрат като че ли не виждаше жреца. А жрецът мълчеше.
Тогава Кубрат се хвана за рамото на сина си и се опита да се изправи, но не можа. И жрецът каза на Аспарух:
— Помогни му.
И Кубрат оплете длан в дланта на Аспарух и като се напрегна, привдигна се от ложето. Аспарух припъхна другата си ръка през раменете му и се смая колко тежък е баща му. Така Кубрат седна на леглото. Но като се опита да премести краката си на земята, не успя. И хвана единия си крак, сякаш беше чужд крак, и успя да го премести встрани, като учудено рече:
— Какво се е случило с крака ми?
И Аспарух усети болка в сърцето си, защото Кубрат говореше с глас на дете. И Аспарух помогна на Кубрат да се изправи и отново се учуди на бащината тежест, но Кубрат залитна. Тогава жрецът видя легнало на земята знаме с конска опашка, поколеба се и го вдигна. И тъй като нямаше две ръце, опря единия му край в седалката и го удари, та пречупи пръта му. И подаде парчето с опашката на Кубрат. А Кубрат се облегна на тази патерица, сякаш цял живот беше ходил като сакат. И като се облегна на знамето Кубрат каза с хем старчески, хем детски глас:
— Че къде съм? Каква е тази шатра?
Той опипа въздуха, където нещо му се привиждаше и когато протегна ръка напред, учудено се взря в ръката си. После отиде към седалката, но най-напред я почука със знамето, а после мъчително се наведе и я докосна с ръка, за да се увери, че тя съществува. И бавно-бавно — сякаш се извръщаше да му закопчават бронята — Кубрат се обърна с гръб към стола, за да може да седне. И като почна да кляка, изведнъж се отпусна и се тръшна на кожената седалка. Аспарух протегна ръка, защото се изплаши, че столът ще се строши. А Кубрат сложи пречупеното знаме на коленете си и пак протегна ръка. И щом заговори, гласът му беше съвсем смислен и пълен с печал. Той каза:
— Тук има две шатри. Аз съм в две шатри. Прилича, сякаш пред мене тече поток и едната шатра лежи на дъното на потока, а другата се отразява в него. Но коя е истинската? Да, тази, която е на дъното. Ала и двете шатри са замъглени, защото едната е отражение, а върху другата тече вода.
И той протегна ръка, та опипа нещо пред себе си, а после прекара ръка през мястото, където друго нещо му се привиждаше. И каза:
— Тук няма нищо… И там, на стената, трябва да има щит. А няма щит. Коя е другата шатра? Живял ли съм в нея? Или… може би ще живея? Къде съм виждал тези ракли, тази кожена дреха… Но тук виждам стълб! Нима това е шатрата на майка ми… преди седемдесет години. Тогава — аз живея и вчера… и днес… едновременно. Къде съм? Загубих се…
И Аспарух само каза:
— Татко!
Кубрат го чу и бавно извърна лице към него. И замислено му каза:
— Сине.
Тогава Аспарух закри с длани лицето си и заговори под дланите си, но толкова тихо, че го чуваше само жрецът. Никога не би говорил така Аспарух пред предишния Кубрат. И Аспарух усети, че с тези свои думи признава баща си за дете. Аспарух каза:
— Трябва да направя нещо! Трябва да направя нещо.
Жрецът каза:
— Търпи и се подчинявай.
А Кубрат бавно размаха ръка пред себе си, сякаш пъдеше дим, който се вдигаше пред него, или сякаш отмахваше невидима паяжина. И каза: