Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Върхът на могилата беше опасан от тиуните — телохранителите на Кубрат, които стояха щит до щит и човек до човек. Една редица бяха прави рамо до рамо и една редица бяха клекнали пред тях. И стояха дулусците в броните си на крака, не на седло, и се нареждаха малко в ниското, за да не пречат на хана да вижда подножието на могилата. А пред могилата се ширеше степ и не се виждаше нищо друго. И всички мълчаха и чакаха.
Тогава се чу грохот на барабани — та-ръм-та-та-тъм, та-ръм-та-та-тъм, като че барабаните ги носеха хора, които яздеха, или ги биеха конски копита. И хранените люде се раздвижиха, но тихо.
И от двете страни на могилата се изляха една срещу друга две реки от конници, отляво и отдясно, и първите конници яздеха в права черта като по изпънат конец, и конниците зад тях яздеха кон зад кон, също като нанизани на конец. А бяха широки реки — може би по триста крачки, всяка от близо петдесет души конници на всеки ред. Предната редица носеше наведени знамена с конски опашки и опашките лягаха назад, защото конете летяха като вихър. Едната конница червенееше с алени коне — и това бяха оногурите, конницата насреща чернееше с врани коне — това бяха кутригурите. И двете конници летяха една срещу друга; и хиляди коне като че ли едновременно вдигаха крака, та конниците се люлееха равномерно като на вълни. И грохотът се засили, и сърцата се свиха.
А славянинът, който за пръв път виждаше такова чудо и знаеше, че конник с конника не се сблъсква и все някоя конница в сетния миг ще извие юздите на конете, та ще получи удар отстрани — славянинът чакаше коя конница ще трепне и как другата конница ще спре конете си. И свободната степ пред двете конници се топеше, и остана само тясна ивица.
Тогава двете конници се сблъскаха — и се разминаха. Не, не се разминаха — смесиха се ред по ред и между два реда оногури яздеха кутригури — едни срещу други, а между два реда кутригури яздеха оногури — и те едни срещу други. И пред могилата зарева черно-червена река — и половината води на реката течаха наляво, и половината — надясно. И конниците се разминаваха в пълен бяг на конете, а конете сами не биха се сблъскали, но можеха да се закачат краката на ездачите. И сега чак славянинът забеляза, че всички стремена са високо и ездачите яздят с повдигнати колене.
И ревнаха десетки рогове, някъде зад шатрата на хана, и пронизаха грохота на копитата. Реката от конници изведнъж засвети, а то светнаха остриета на стрели. И конниците вдигнаха лъкове, та почнаха да стрелят срещу могилата. Тънка мрежа от блясъци покри конницата и над конницата падна сумрак. А стрелите с фучене се забиваха в могилата.
Славянинът като зачарован гледаше пред себе си и не вярваше на очите си. Защото той беше войник и знаеше какво е най-външната редица да стреля триста крачки над главите на други конници, за да стигнат стрелите могилата. А стрелите идеха; и кутригурските стрели с черни пера тъжно свиреха, и оногурските стрели с червени пера пищяха, и с еднакво фучене се забиваха в твърдата земя. Дулусците вдигнаха щитове до очите си и от време на време някоя стрела отскачаше и бръмчеше от металния щит. И двамина едри мъже с огромни щитове застанаха от двете страни на хан Кубрат. И конниците летяха, и стрелите летяха, и славянинът се досети, че тоя пояс от конници опасва цялата могила, защото конниците се въртят в кръг. И така беше — в пояс от около хиляда и двеста крачки конниците се въртяха в кръг и докато изстреляха един колчан стрели, щяха да преминат десетина пъти край хана си, тъй като стреляха гъсто само към него.
А копитата изкъртиха зелената трева и стигнаха сивата земя. Надигна се облак прах и най-напред беше лек и прозрачен като утринна мъгла, после стана все по-гъст и по-ситен. И славянинът дори не видя, че вече се въртят в кръг и утигурските конници.
И над реката от конници се вдигна мъгла и най-напред легна върху конниците, та в кръг около могилата се изви река от мъгла. А после мъглата бавно се надигна и заля склоновете на могилата. И от мъглата със свирене и пищене излизаха стрелите и с фучене се забиваха в могилата. Славянинът усети, че не диша, а само от време на време трескаво и дълбоко си поема дъх и пак спира да диша. И като се опомни, огледа се и видя напрегнатите лица на хората около себе си, сякаш всеки очакваше из мъглата да литне стрела и да го прониже. Но не стрели чакаха тези хора, а се взираха в мъглата и слухтяха — там да не се случи нещо.
Тогава отново зареваха рогове и стрелите изчезнаха, и остана само мъглата. А после се стопи грохотът от конски копита и след тях бавно се стопи и мъглата. И се видя черна река от изровена степ и сред реката се видя склонът на могилата, набучен с черни и червени стрели, които стърчаха като бодли на таралеж — сякаш могилата беше огромен таралеж, свит на кълбо сред степта.