Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Когато се събраха в малката шатра жрецът, тримата синове и двамата любими съветници Ван Фу и Шаргакаг, тогава Кубрат им каза:
— Паднах от коня си Огзис и зле се ударих.
А Огзис значи Безумец и конят беше буен и плашлив. Аспарух и жрецът се спогледаха, защото Кубрат не говореше това, за да заблуди синовете и съветниците си, а защото си беше наумил, че наистина е паднал от кон. И не помнеше нищо за сринатата шатра и несвестните си думи.
А Баян, който не можеше да сдържи тревогата си, пристъпи напред и каза на баща си:
— Татко, сто пъти съм те молил да не възсядаш Огзис. И ти обещавам до довечера да го заколя.
Кубрат му каза:
— Сине, няма лоши коне, има лоши ездачи. А ти благодаря, че виждам един престолонаследник, който не бърза да седне на престола и за когото баща му е по-скъп от престола.
Баян тъжно се усмихна и каза:
— Татко, никога не съм се надявал, че ще седна на този престол. И трябва да ти кажа — предсказаха ми и го зная, че няма да седна на престола ти. Нима нямаше трима престолонаследници преди мене, и те умряха?
И наистина Кубрат имаше трима синове по-големи от Баян — и единият падна в битка срещу тюркутите, вторият срещу аварите, а третият срещу арабите. И наистина Баян не седна на престола на баща си. И Кубрат каза:
— Мълчи, Баяне, няма по-нещастен баща от този, който погребва синовете си. Защото синовете трябва да погребват бащите.
И Баян му каза:
— Ти не си само мой баща, ти си баща на три племена и тридесет колена болгари. И на тридесет рода хуни, и на тридесет рода алани, ефталити и сармати. А ние не сме достойни да събуем ботушите ти.
И всички чуха и видяха, че Баян говори от сърце. А Кубрат помълча и каза:
— Реших да тръгна към планината, за да отида в Светилището на Големия конник и да го питам по кой път да поеме народът ми.
И Кубрат се спогледа с жреца и Аспарух разбра, че те са говорили зад гърба му. И кога бяха успели да го сторят, когато Аспарух не затваряше очи? Кубрат каза:
— С мен ще дойде само Ак Йола. Всички други ще отидете във Фанагория и ще чакате да се върна. Само ти, Баяне, ще останеш с тумените и няма да ги разпускаш. Кажете на пратениците на тюркутите, ромеите и славяните да чакат. А вие, мои приятели, китаецо и персиецо, поучавайте канартикина, както учехте мене.
И Ван Фу и Шаргакаг безмълвно се поклониха.
Тогава Аспарух пристъпи напред и без да ще, дланта на десницата му легна върху пергамента с плача на Гилгамеш, та го притисна върху гърдите му. И Аспарух усети, че сърцето му кънти под пергамента. И каза, и това беше голяма дързост, защото ханът беше обявил волята си:
— Татко, нека дойда с тебе.
А Кубрат не се разсърди, не се и усмихна, само каза, без да гледа Аспарух в очите:
— И ти върви във Фанагория.
Аспарух погледна жреца и разбра, че той е накарал баща му да го отдели от себе си. И Кубрат каза:
— Вървете.
А като се обърнаха да си ходят, хан Кубрат повика Баян и му каза:
— Баяне, искам, преди да тръгна, да видя колелото на трите тумена. И да бъде около тази могила с истукана.
И Баян каза:
— Добре, татко.
А Кубрат добави и каза:
— Искам всеки конник да хвърли по един колчан стрели. И още искам във всеки колчан да има тридесет стрели.
Баян се смая и пристъпи към баща си. И се поспря и започна да брои нещо наум, и като го сметна, още повече се смая. И каза:
— Велики хане, това прави три пъти по триста хиляди стрели. Това са хиляда конски товара само железни върхове на стрели, господарю.
А Кубрат каза:
— Зная.
И Баян каза:
— Нека са по десет.
Кубрат се разгневи, но гневът му беше вял и уморен. И Кубрат не изгони сина си, а му каза:
— Не се скъпи, ще ги изровят.
Но Баян, като видя, че баща му като че ли се колебае, настояваше и каза:
— Нека бъдат по двадесет стрели. Все едно — петстотин товара желязо ще останат в земята.
И Баян още щеше да говори, но жрецът изрече с глас, на който не може да се прекослови:
— Слушай и се подчинявай, канартикине. Великият хан на болгарите заслужава заради него да останат в земята не петстотин, а на десет места по петстотин товара стрели.
И Баян си тръгна.
9.
На другия ден слънцето завари Кубрат в шатрата му, която беше построена на върха на могилата с истукана. И Кубрат стоеше навътре в шатрата на своя дървен престол, и около него бяха синовете му. А цялата предна стена на шатрата беше свалена, така че ханът добре виждаше степта в подножието на могилата. И около шатрата имаше около стотина хранени люде, но те не можеха да видят лицето на хана. Там бяха и тримата пратеници.