Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Всички.
Жрецът каза:
— Вземи двама от всичките и вдигни шатрата. И нека останалите разберат, че шатрата е паднала, но ханът е здрав. И накажи жестоко тези, които снощи са вдигнали шатрата.
Аспарух каза:
— Те не са виновни.
Жрецът каза:
— Ти мълчи.
И като духна свещта, отмахна кожените крила на Ак Йола и Аспарух от тялото на Кубрат. А когато Аспарух пое нощния въздух, миришеше на изгоряла кожа, защото се гърчеше плащът на жреца, хвърлен върху огъня. И наоколо беше тъмно, и дори стражите не се виждаха. Така Аспарух и жрецът стояха в тъмнина и чуваха как в тъмнината Ак Йола и двамина дулусци бързо и сръчно вдигаха около тях падналата шатра. И този път жрецът каза на Аспарух:
— Запали светлина.
И Аспарух с разтреперани ръце запали светилника много по-трудно, отколкото жрецът запали свещта с една ръка. А Кубрат все още лежеше на земята. И Аспарух каза на жреца:
— Помогни му.
Жрецът отговори:
— Аз не съм бог.
Аспарух повтори думите си и сълзите потекоха по лице то му. И болката в гласа му стигна до сърцето на жреца. Аспарух каза:
— Помогни му. Той… той… е…
И не се знаеше какво иска да каже — дали, че Кубрат умира, дали, че е негов баща, дали, че пред тях лежи ханът на Велика Болгария. И жрецът каза:
— Слушай и се подчинявай!
А древните кратки думи, белязани в сърцето на Аспарух като дамга с нажежено желязо — думи, не белег, ами жива рана, която те пронизва с болка, колчем я докоснат, тези думи шибнаха Аспарух през устните и той се изправи, та стана отново третият син на хана. И с друг глас, гласа на ханския син Аспарух, изрече:
— Ти си жрец на Конника и ти си длъжен да помогнеш на хана на конниците.
Жрецът въздъхна и каза:
— Ала не съм бог. Синко, всичко, което виждаш и можеш да пипнеш, има за основа четири стихии — огън, земя, въздух и вода. На тези стихии в човешкото тяло отговарят четири течности — светлата жлъчка, черната жлъчка, кръвта и слизта. Кръвта идва от сърцето, слизта — от мозъка, светлата жлъчка идва от белия дроб, а черната — от черния дроб. И черната жлъчка отговаря на земята. Когато земята реши да повика човека да се върне в нея, черната жлъчка се надига нагоре и залива светлината на очите и на разума. Сега черната жлъчка е стигнала до гърлото на Кубрат.
Аспарух каза и не успя да скрие треперенето на гласа си:
— Жрецо, баща ми още язди по-добре от мене.
Жрецът поклати глава и каза:
— Когато ти се роди, Кубрат шестдесет пъти беше видял как снегът покрива степта.
Аспарух каза:
— Жрецо, ти винаги повтаряше на баща ми, че вождът Атей на деветдесет лета се е борил с меч срещу самия Филип Македонски.
Жрецът каза:
— Защо Кубрат трябва да бъде Атей?
Тогава Аспарух повиши глас и каза:
— Защото ти, ти повтаряше тези думи. И защото баща ми на шестдесет и пет години победи великия Абд ар Рахман.
И Кубрат отвори очи и отчетливо каза:
— Абд ар Рахман… Кой спомена Абд ар Рахман? Кого викаше Абд ар Рахман, когато извика — Енкиду, приятелю мой?…
Но Кубрат не спря поглед нито на Аспарух, нито на жреца и отново затвори очи. И Аспарух коленичи до баща си, но жрецът го докосна с ръка и му каза:
— Радвай се. Баща ти ще живее. Ала… няма да е същият Кубрат.
И като разтвори дрехата си, видя се, че на гърдите на жреца виси плосък кожен мешец. Жрецът го развърза и без да поглежда, взе да опипва с пръсти в мешеца. И се чу тракане на кости, стъкло и желязо и драскане на пера, изсушени треви и нокти. След това жрецът извади малка стъкленица, пълна с червена течност. И като се наведе, каза на Аспарух:
— Разтвори устните на Кубрат.
И Аспарух се опита, ала устните на Кубрат бяха здраво стиснати. Жрецът каза:
— Препъхни ножа си.
Ала Аспарух, който потреперваше, като пипаше устните на баща си, само поклати глава за отказ. Тогава жрецът извика и каза:
— Ак Йола.
Ак Йола влезе още щом се чу „Ак“, без да дочака „Йола“. Не погледна към Аспарух и на Аспарух се стори, че е недоволен от мекушавостта му. И Ак Йола разтвори устните на Кубрат, а жрецът капна няколко капки върху устните му. Но когато Ак Йола се изправи, той погледна Аспарух и бавно спусна клепки върху сиянието на очите си, за да покаже, че всичко е наред. И за пръв път Аспарух усети, че обръчът около сърцето му се пропука.
И жрецът се изправи и каза като на себе си:
— Звездите не показваха смърт. Нямаше смърт, не мога да се излъжа.
И докато с Ак Йола обличаше отпуснатото тяло на Кубрат в кожените дрехи, Аспарух видя, че устните на жреца мърдат, но глас не се чуваше.
6.
И Кубрат лежеше по гръб в ложето си, а пък Аспарух седеше на кожената седалка. Жрецът си отиде, след като облече Кубрат, защото знаеше, че сега Кубрат ще спи до зори, и каза на Аспарух да си легне. Но Аспарух седеше и гледаше баща си на жълтото сияние на светилника. Гледаше го както никога досега. И видя, че баща му беше старец.