Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Когато узна, че Алгот, дъщеря му Катарина и другите четирима непознати мъже се бяха облекли в празнични одежди, той се почувства неудобно, тъй като носеше дрехи за лов от груба вълна и еленска кожа. Не можеше да стори нищо, за да поправи това. Тогава всички впериха поглед в него, сякаш очакваха да стори нещо, а той благослови Божия мир, поклони им се, като първо се поклони на гостите и на дъщерята Катарина. Забеляза, че тя се усмихваше някак подигравателно и си помисли, че може би е трябвало да каже още нещо.

Алгот Полсон не смяташе, че има причина да удължава страданието на госта си, който беше несръчен, но важен човек. Веднага се изправи от престола си, хвана Арн за ръката и го поведе към мястото от дясната му страна, което беше мястото за специалния гост. След това заповяда да донесат рога с пиво, който според преданията беше в Хюсабю още от времето на Улуф Шьотконунг, и го подаде празнично на Арн, като по този начин започнаха пира.

Арн не се сдържа и известно време разглеждаше рога, след което отпи. Първоначално не мислеше за това колко бе тежък, а мислеше за всички езически картини, които бяха изрисувани отгоре му, като християнският кръст изглежда бе добавен значително по-късно, за да не ги обвинят в грях. Разбра, че навярно очакват от него да се налива с пиво като животно, пое си дълбоко въздух, след което даде най-доброто от себе си, застана отстрани, надигна бързо рога и отпи. Тогава другите започнаха да удрят с длани по масата в знак на това, че гостът им ще почете дома, като изпие рога до дъно. Арн вече знаеше, че едва ли ще си спомня тази вечер с радост.

После внесоха печеното месо и още пиво, наляха на всички, а месото беше еленско, печено на шиш, както и свинско, приготвено по същия начин. Както Арн очакваше, еленското месо беше жилаво и сухо. А и не беше овкусено, макар че му бяха сложили много сол. Явно бяха опекли животно, което тази сутрин още е било живо, нещо, което брат Руджеро би сметнал за грях и за богохулство. Арн си обеща да се усмихва, да не се оплаква и веднага да похвали домакина за доброто месо. Изпи пивото си, после измляска доволно, защото така правеха другите. Но му беше трудно да се сети за нещо, което да каже, така че Алгот трябваше да му задава въпроси за лова, защото запиташ ли някой мъж за лов, той на мига става приказлив като бард, пък бил той по принцип и мълчалив човек.

Арн не знаеше какво трябва да стори, когато хората очакват от него да се хвали. Отговори кратко и само с няколко думи, след което похвали своите крепостни, като ги нарече по-сръчни ловци, което домакините не приеха добре. Като начало разговорът вървеше мъчително и много бавно. Когато накрая Алгот попита Арн дали той самият е застрелял някое от животните, което си беше дързък въпрос, тъй като гостът винаги можеше да си измисли нещо, без другите да си помислят нещо лошо за него. Арн наведе глава и рече тихо, че е застрелял шест елена и седем глигана, но веднага добави, че крепостните му застреляли почти също толкова. Всички на масата замълчаха и Арн не разбра, че просто не му вярваха и наистина смятаха, че можеше да поизлъже мъничко, но не да стигне дотам, че думите му да изпъкнат като гигантска лъжа.