Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Един млад мъж, чиято роднинска връзка с Алгот Арн не знаеше, го запита подигравателно дали няколко пъти е пропускал целите си или пък е бил такъв късметлия, че винаги е улучвал от първия път. Арн, който не видя клопката в този въпрос, отговори напълно вярно, че е застрелял всички животни още от първия опит. Ала тогава младият мъж се засмя подигравателно, без да се крие, и помоли всички да вдигнат чаши и да пият в чест на този тъй ловък стрелец. Арн отпи сериозно, но бузите му пламтяха, тъй като бе съзрял присмех и подигравка в очите на другите. Лесно се досети, че не бе отговорил мъдро на въпросите, които му бяха задали. Тъй като беше казвал само истината, нима щеше да е по-мъдро да излъже? Не успя да понесе тази мисъл, тъй като в момента беше по-добре да ги бе излъгал мъдро, за да не му се подиграват.
Алгот Полсон се опита да се притече на помощ на Арн, като започна да говори за това, че е чул за някои нови растения в манастирите. Навярно Арн можеше да разкаже нещо. Но младият мъж, който се беше подигравал на Арн, не искаше да го остави на мира, а хвърляйки многозначителни погледи на Катарина, рече, че е лошо хора, които се хвалят прекалено много, да получават хубави жени, които не заслужават. По скрития смисъл на думите му Арн реши, че враждебно настроеният мъж навярно е влюбен в Катарина, но това не го засягаше.
Алгот отново се опита да насочи разговора към спокойната тема за манастира, като го отклони от темата за стрелянето, която само щеше да им навлече беля. Само че Торд Геирсон, както беше името на подигравчията, искаше да надвие Арн, за да се покаже силен пред Катарина. Тогава той предложи да вземат лък и да се състезават, понеже залата бе достатъчно дълга. Арн побърза да се съгласи, защото забеляза, че Алгот Полсон притаи дъх и искаше да предотврати подобно състезание.
Бързо изпратиха крепостните да донесат лъкове и мишени, поставиха ги до вратата на залата, като трябваше да стрелят от двадесет и пет стъпки разстояние. Торд Геирсон взе лъка и стрелите и рече на висок глас, че от такова разстояние няма да е никак трудно да се стреля по глигани, тъй че господарят Арн, който е тъй сръчен, може да покаже първо как се прави, пък той самият щял да стреля след това.
Арн усети студена увереност в себе си и веднага се изправи. Не харесваше ситуацията, в която го бе поставила неговата честност, но искаше това да свърши, а имаше само един начин да го постигне. С дълги крачки той отиде при Торд Геирсон, взе лъка от ръката му, бързо се концентрира, избра три стрели, държеше две от тях в ръката си, а третата опъна до краен предел, за да използва цялата сила на стрелата, след което стреля. Стрелата почти уцели средата. Тогава всички надигнаха глави и започнаха да шепнат. Арн вече знаеше как се стреля с този лък, внимателно се подготви за другите два изстрела, не бързаше и уцели по-добре. След това подаде лъка на Торд Геирсон и седна.
Торд Геирсон пребледня, зяпаше стрелите върху мишената. Разбра, че е загубил, но не знаеше как да се отърве от безизходицата, в която сам се бе забъркал. От всички пътища, които знаеше, всички до един бяха позорни, а и той не избра най-добрия, понеже хвърли лъка в пристъп на гняв и напусна залата, без да каже нищо, докато гръмкият смях на другите кънтеше в ушите му.
Арн тихичко се помоли за него, помоли се яростта му да притихне и той да се е поучил от високомерието си. За себе си той се помоли на свети Бернар да му припомни, че трябва да се пази от високомерие и че не бива да приема този единичен случай за нещо повече, отколкото той е.
Когато Алгот Полсон се съвзе от изненадата си, той се зарадва и веднага всички около масата искрено пиха в чест на Арн, който бе много сръчен стрелец и го бе доказал. Донесоха още вино и Арн се почувства по-спокоен, а после дори и жилавото еленско месо му се услади. Опита и да пие пиво като истински мъж.
Катарина се зае сама да му налива пиво, показваше любезност, нещо, което тя трябваше да стори още в самото начало, тъй като седеше на мястото на съпругата, а той беше почетен гост. Първоначално той й се бе сторил твърде свит и незначителен. Сега й се струваше обещаващ и значим.
Скоро тя стана от мястото до баща си и седна до Арн. Седна така близо, че той усещаше тялото й, докато тя разговаряше с него. Говореше с него пламенно и му даваше да разбере, че според нея е казал мъдри неща. Ръцете й от време на време докосваха неговите, като че в това нямаше никакъв умисъл.