Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Стана по-лошо, когато Магнус разбра, че Арн е взел със себе си дадения му от монасите меч, който можеше да предизвика само подигравки. Той веднага се отправи към оръжейната, взе един добър и красив норвежки меч, който искаше да предложи на Арн. Арн отказа рязко по същия начин, по който бе заявил, че иска да язди мършавия си манастирски кон вместо мъжествен северен жребец.
Магнус започна да му обяснява, че трябваше да яздят изключително бързо, за да всеят страх у врага и да го накарат да поиска мир, че Арн, който също бе облечен в цветовете на кралския род, трябваше да не изостава от другите и да не става за посмешище. А щеше да се стигне дотам, ако синът на главата на рода носи меч, подходящ за жена, и язди кон, който не става за нищо.
Арн явно дълго се колеба, но след това отговори. Предложи да язди някой от бавните черни жребци, но ако не може да задържи своя меч, няма да вземе друг. Магнус се огъна пред това, не съвсем примирен, но все пак доволен, че поне синът му няма да язди кон, който е истинско посмешище.
След това голямата свита можеше да напусне Арнес и да се отправи към съвета на готите. Така наричаха народния съвет, в който крал Карл Сверкершон щеше да участва за пръв път от две години насам. На този съвет той щеше да реши дали ще има война или мир.
Най-отпред яздеше предвождащият, който държеше герба на рода, закачен на дълго копие. След него яздеха Биргер Бруса и Магнус Фолкесон, облечени в сребристо и синьо, загърнати в широки сини палта от бялка, и с тесни, ярки шлемове на главите. Отдясно, зад седлото, бяха поставили щитовете си, върху които златният лъв смело се бе изправил за битка. След тях яздеха Ескил и Арн, облечени и въоръжени също като най-изтъкнатите хора в рода си, след което следваха двама по двама хората на Магнус. Те носеха копия със знамената на кралския род, които се вееха из въздуха.
Много техни родственици от южната и западната част на страната се присъединиха към тях, а извън Скара те се обединиха с рода на Ерик, за да покажат ясно, когато пристигнат на съвета, че една война би коствала на Карл скъпо и кралският род, и родът на Ерик да се превърнат в негови врагове. А тези два рода бяха обединени не само чрез кръвта, а и чрез волята си никога да не бъдат подчинени. Съветът на всички готи щеше да се състои извън кралския двор при Аксевала.
По принцип двама млади мъже, стига това да не бяха Ескил и Арн, по време на половината път щяха да разговарят за борбата за власт, в която самите те щяха да вземат участие. Но Ескил по-скоро искаше да говори за търговията си в Норвегия.
Арн все още беше замислен и унил, какъвто бе след завръщането си от Варнхем. След нощта, която бе прекарал в Хюсабю, той бе яздил като луд до Варнхем, за да се изповяда на отец Хенри. Когато най-накрая се бе завърнал вкъщи, той поправи двата шлема, за които бе разбрал, че са предназначени за него и за брат му. Това, което промени, не се виждаше, шлемът му и този на Ескил бяха подплатени и топли от вътрешната страна, така че ушите им нямаше да мръзнат в студа.
Двама братя не могат да яздят, без да обелят и дума, мислеше си Ескил. Той реши, че е най-добре ако разчупи леда и заговори за онова, което изпълваше мислите му. Така неусетно можеха да стигнат до онова, което потискаше Арн.
Ескил разказа за търговията с норвежците, която беше минала много добре. Те успели да донесат със себе си в Арнес огромно количество норвежко сребро. Най-хубавото било, че продавали, без да предизвикат недоволство и спорове.
Размислите на Ескил се въртяха около нещо друго — сушената риба, която в Норвегия наричаха сушена треска. Горе из северните части на Норвегия имаше големи пасажи морска риба. Край нещо, което наричаха Лафутен, ловяха риба в огромни количества, много повече от това, което можеха да изядат или да продадат из цяла Норвегия и поради това сушената треска беше в изобилие и можеха да я купят на ниска цена и да я превозят до Арнес, без да се налага да я слагат във вода. Идеята на Ескил бе да купят всичката риба, която беше останала, и след това да я продадат в Готаланд. Имаше много периоди на пости, най-дългият, от които беше през четиридесетте дни преди Великден и тогава бе грехота да се яде месо. Рибата, която можеха да уловят из езерата и моретата в Западна Готаланд по това време, не беше достатъчна, особено за многолюдните семейства и хората, които не живееха близо до езерата и морето, където се въдеше рибата, както беше за хората от Скара и Линшьопинг.