Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Отначало Арн се изплаши, защото смяташе, че магьосничеството е също толкова тежък грях според езичниците, колкото и според християните. Впусна се в продължителни разсъждения, че никога не би прибягнал до такова средство, защото е грешно. Много скоро обаче разбра, че крепостните на баща му съвсем не смятаха магьосничеството за грях и дори обратното, проявяваха любопитство и желание да се занимават с такова, щом то е по-скоро полезно за лова. За тях магьосничеството бе нещо добро.
Направил това откритие, Арн се замисли какво да им отговори. Най-накрая заговори, опитвайки се да обясни, че дълги години се е упражнявал в стрелба от гърба на отлични бегачи, такива като Шимал, и че го е учил отличен познавач на конете, поради което може да стреля толкова добре, докато язди.
Скоро обаче усети, че крепостните не му вярваха. Кол, който бе по-откровен от баща си при общуването си с Арн, заговори със загадки, сякаш смяташе, че Арн просто не искаше да сподели тайните си, но това било разбираемо, защото той, Кол, и баща му са крепостни, докато Арн е господар.
Арн просто не намери какво да отговори на това и само, мълчейки продължително, се молеше в душата си, обръщайки се към свети Бернар да направи така, че все някога Сварте и Кол все пак да разберат истината и тази истина да бъде далеч от всякакви съмнения.
Алгот Полсон от Хюсабю притежаваше много земи и гори, но според него самия той имаше само две истински богатства. Това бяха двете му дъщери Катарина и Сесилия, които вече се превръщаха в жени и напъпваха като разцъфнали нежни цветя. И двете имаха неговите светли очи, което той често изтъкваше на висок глас. Тъй като и двете показваха признаци на буен темперамент и пакостливост, особено по-голямата — Катарина, те му бяха и голяма тревога. За това обаче той никога не говореше на висок глас.
Когато Катарина бе на дванадесет години, за малко щеше да я сгоди за Магнус Фолкесон от Арнес и това щеше да бъде голям успех за него, като пламъче в живота, което щеше да измести целия мрак, надвиснал над дома им след смъртта на съпругата му Доротея Рьориксдотер, която бе починала при раждане, а с нея си бе отишъл и синът, който тя носеше в утробата си.
Да ожени по-голямата си дъщеря за някого от кралския род на Фолкунгите си беше истинско попадение, особено като се вземат предвид всички земи и територии, които бяха обградени или от земи, принадлежащи на кралския род, или от земи, принадлежащи на рода на Ерик. Подобна женитба бе по-изгодна отколкото брак с някого от рода на Карл Сверкершон. Макар че в момента той да бе на служба при крал Карл Сверкершон, а Хюсабю — кралски земи. За него това, да се грижиш за кралско владение, си беше въпрос на чест. А Хюсабю бе далеч по-красиво и от Кинекуле изглеждаше далеч по-внушително от другите владения на краля.
Но това, да се обвържеш тъй тясно с крал Карл Сверкершон в Западна Готаланд, криеше известни рискове, защото колкото и силен да беше родът Сверкер в Източна Готаланд, толкова слаб беше в Западна Готаланд. Карл Сверкершон не смееше да се обяви за крал по тези земи, а се наричаше ярл на Западна Готаланд, като срещу това нито кралският род, нито родът на Ерик имаха нещо против. Дори и най-безразсъдният човек, който предпочита да очаква само добри неща от бъдещето си, би се замислил, имайки предвид всичко, което се бе случило. Но в деня, когато крал Карл бъде убит от някого от враговете си, вече нямаше да е никак лесно за Алгот да живее в Хюсабю и да бъде един от хората му.
Заради това щеше да е най-добре, ако Катарина се омъжи за някого от Арнес. Алгот искаше да има свои хора навсякъде. Който и род да вземеше кралската власт, той щеше да бъде сроден с него и така животът и земите му щяха да са защитени.
Всичко се беше провалило, тъй като Магнус Фолкесон бе предпочел да вземе жена от рода на Ерик. Алгот не можеше да обвинява Магнус за мъдрата му постъпка, само можеше да оплаква собственото си нещастие. Понеже беше разговарял по проблема, той знаеше, че двамата мислят еднакво и смятат, че е от голяма важност имотите им да граничат един с друг.
Все още не беше късно да се подсигури, тъй като Магнус имаше син, който беше на възрастта на Катарина и Сесилия и този син Ескил след време щеше да стане господар на Арнес. С малко добра воля едно подобно решение на проблема можеше да се приеме за по-изгодно, защото инак на времето щеше да ожени невръстната Катарина за мъж на години.