Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Той имаше и проблем с буйния характер на девойките. Защото в общуването си с млади мъже те не показваха свенливостта, която един баща би изисквал от тях, рискуваха подобно поведение да навреди на репутацията им, а в най-лошия случай Алгот нямаше да успее да ги ожени. Заради това той беше решил да ги раздели една от друга. Когато Катарина беше у дома, Сесилия живееше като послушничка в манастира „Божия дом“. А когато Сесилия се върнеше у дома, беше ред на Катарина, за да получи опрощение на греховете, да се учи на добродетелност и още на много полезни неща, които щяха да бъдат от полза на съпругата на господаря на Арнес. На това не биваше да се гледа с лошо око, тъй като то издигаше достойнството на дъщерите му, макар те да не показаха признателност за това, че ги бе разделил една от друга и се редуваха в манастира. Сега отново Катарина трябваше да се отправи към „Божия дом“ и тя изобщо не изричаше добри думи за предстоящото заминаване.
Струваше му купища сребро, за да държи дъщерите си при монахините в „Божия дом“. Струва си, мислеше си Алгот, тъй като това, което плащаше сега, щеше да му се върне седемкратно, щом им намери добри съпрузи. А и без това му се бе отворила възможност да търгува с Магнус Фолкесон, който изглежда имаше огромно количество сребро в хазната си. Като продаде дъбовите си гори на Арнес, Алгот получи среброто, от което се нуждаеше, както и възможността след сключване на спогодбата да обясни, че парите ще бъдат използвани, за да научи дъщерите си на обноски. Така той бе напомнил на Магнус за нарушения обет за сключване на брачен съюз и че Катарина и Сесилия все още можеха да бъдат омъжени за някого от Арнес.
Алгот Полсон само бе чул някакъв неясен слух за по-малкия син на Магнус Фолкесон, който бе изпратен в манастир като дете и се беше върнал в Арнес. Това, което казваха за момчето, нямаше нищо общо с воинската чест, тъй като то просто си беше наполовина монах.
А Арн, както му беше името, бе дошъл на кон две седмици преди големия народен съвет в Аксевала. С него дойдоха и двама крепостни, натоварени с еленско и глиганско месо, което искаха да дадат на Алгот, тъй като то беше частта на Хюсабю от лова, на който бяха ходили. Магнус Фолкесон и Алгот имаха споразумение, когато хора от Арнес ловуват из земите на Алгот, които през някои сезони бяха по-добри за ловуване, понеже глиганите през есента търсеха жълъдови гори, то една четвърт от отстреляното трябваше да се предаде на Алгот от Хюсабю като отплата.
Ловът им явно беше твърде успешен, тъй като всичко, което носеха със себе си, щеше да бъде разтоварено в Хюсабю. След като сториха това, те искаха да си тръгнат за вкъщи по тъмно, тъй като по-възрастният от крепостните казваше, че може да открие пътя и през нощта.
Алгот веднага възрази. Щеше да бъде неприлично да позволи на онези, които бяха дошли с толкова вкусно месо, да се прибират през нощта. Освен това, прозря той веднага, навярно провидението ги бе довело тук, тъй като можеше да събере Катарина с единия от синовете от Арнес, пък бил той и по-нежеланият от двамата. Все едно, мислеше си Алгот, макар че май тя би предпочела по-големия.
Така че организираха малък пир в Хюсабю, малко преди Вси светни, когато зимата наближаваше. Преди това конете бяха разседлани и вкарани в обора, месото бе прибрано, за да може единият от готвачите в Хюсабю да се погрижи за него, а крепостните, дошли с Арн, бяха изпратени в постройките при събратята си. Катарина дойде при баща си и му рече, че няма да е добре да оставят госта си да спи в основната сграда заедно с всички останали, тъй като хората от Арнес са свикнали на по-изящна обстановка и обноски. Младият Арн можел да спи в една от малките къщички, които щяха да затворят за през зимата. Алгот се съгласи набързо, без да разбере или дори без да поиска да разбере какви бяха намеренията на Катарина.
Арн изпитваше свян, тъй като никога преди не бе гостувал на някого и не знаеше как трябва да се държи. От хората в Арнес знаеше, че не се гледа с добро око на това човек, който яде и пие твърде малко и заради това той реши, въздишайки тежко, че ще яде и пие като свиня, за да не се стигне дотам, че баща му да се срамува от него и извън Арнес. Все пак бе добре, че не беше ял от часове. Тъй че той беше гладен.
Щеше да се опита да пие и яде като свиня, макар и да му бе тежко, че трябваше да стори нещо тъй нехристиянско. Той излезе на двора, където стояха крепостните, за да се измие, и веднага разбра, че е сторил нещо не както трябва, тъй като крепостните се хихотеха ужасно, дърпаха се назад и го сочеха с пръст, щом се обърнеше.