Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Ескил се изненада, Арн знаеше за какво става въпрос, макар че не наричаше рибата треска, a kabalao, каквато често бе ял, и то не само по време на пости. Подобна риба от дълго време се ядеше в манастира. Арн смяташе, че само трябва да накарат хората да разберат колко е полезно да се хапва сушена риба. Според него това нямаше да бъде никак лесно. Онзи, който успееше да ги убеди, щеше да спечели огромно количество сребро. Тъй като наистина тази риба беше невероятно вкусна и можеше да се съхранява лесно, а нуждата от добра храна понякога беше ужасно голяма посред пости или пък през твърде дългите зими. Или пък ако човек живее в манастир.
Ескил се зарадва много, бе убеден, че е научил нещо ново, което със сигурност щеше да му донесе много сребро. Той вече виждаше пред себе си орди от купувачи, които поглъщат риба в огромни количества. Веднага реши да изпрати хора, които да преговарят с норвежките им родственици, и да направи огромна поръчка. Сушената риба определено беше обещаваща идея.
Огромната свита на кралския род пристигна при църквата във Форшхем. Ако човек погледнеше към първия ездач, погледът му не стигаше до последния. Часовникът на църквата във Форшхем зазвъня, сякаш в знак на тревога или на празник, а селяните стояха наредени от двете страни на пътя, за да станат свидетели на този спектакъл. Бяха тихи и наплашени, защото не знаеха дали тази военна сила идваше, за да навлече на страната им нещастие, или за да запази мира. Не можеха да разберат това просто ей така. За един обикновен селянин свитата на кралския род беше гледка, която вдъхваше по-скоро страх, отколкото надежда.
След като бяха приключили почивката си по средата на пътя и щяха да срещнат родствениците си, за да стане свитата им двойно по-голяма, Ескил внимателно започна да подпитва Арн за това, какво го караше да се чувства толкова унил, че дори изглеждаше мрачен, както и каква бе причината да се върне във Варнхем и да се подложи на десетдневно изкупление на греховете, като яде само хляб и вода и носи риза от конски косъм, нещо, което Арн се опитваше да скрие, ала Ескил бе забелязал. Побърза да добави, че не иска да прониква зад сакралната тайна на изповедта, но все пак му е брат и трябва да може да говори с него за проблемите, а не само за риба и сребро.
Арн разказа без увъртания как бе съгрешил, като се бе напил и повръщал и как през нощта в Хюсабю е бил с жена и двамата са сторили това, което е част от брака, и че съжалява за извършените глупости.
Ала Ескил не беше обезпокоен от думите му. Даже се засмя високо, така че накара баща им да се обърне и да го погледне строго, понеже кралският род не се бе отправил към съвета, за да присъства на пиршество.
По-тихо, но бодро Ескил каза, че всичко му е ясно, не беше много трудно да разбере какво се е случило. Това, че е повръщал от многото погълнати храна и пиво впрочем не беше нещо, заради което трябва да се безпокои. Показваше само, че човек оценява пиршеството, както си му е обичаят. Но после с Катарина, защото трябва да е била тя? Е, макар че още нищо не беше сигурно, но вероятно или той самият, или Арн щяха да бъдат обвързани с брачен съюз или с Катарина, или със Сесилия. Ала понеже Алгот Полсон от Хюсабю беше натясно и нямаше сребро и все пак през цялото време трябваше да раздава сребро, а не разбираше от подобни неща, то нищо чудно най-накрая земите му да попаднеха във владение на Арнес. Това очакване бе създало напрежение горе край Хюсабю, а онова, което Катарина бе сторила, чисто и просто е било един опит да изпревари Божиите планове в това отношение. Колкото до нея, по-скоро би се изсмял, отколкото да се разтревожи.
Арн не можеше да се разсмее, защото както и да преценяваше нещата, не можеше да избегне отговорността пред Бога за това, което бе сторил по собствена воля. Макар и тя да бе повлияна от изпитото количество пиво. Подобно на Ескил, и отец Хенри погледна по-нехайно на случилото се, отколкото Арн предполагаше, и след като го поразпита, за кратко време той достигна до същите изводи като Ескил: Една хитра и алчна жена искаше да примами Арн с пиво и с такива трикове, които жените използват, когато са хитри като змии. А Арн беше девствен в повече от едно отношение и заради това трудно можеше да противостои на подобни интриги.
Именно заради това той се измъкна само с десет дни изкупление на греховете си и след това бе освободен от греха си пред Бог. Макар и все още да му бе трудно да се зарадва на това, което би трябвало да му изглежда като огромно облекчение. Като че втори път той бе съгрешил тежко и отново не бе получил сурово наказание, което никак не го радваше, както очакваха Ескил и отец Хенри. Споходи го тежката мисъл, че грехът му, макар и опростен, все още бе някъде вътре в него. Доколкото си спомняше, на Катарина не й се бе наложило дълго време да го убеждава.