Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
По пътя към Кинекуле Арн попита предпазливо дали не са тръгнали прекалено бързо към гората и дали ловците не са се готвели да пренощуват у дома си, в топлите си постели, или и те искат да половуват още. Крепостните отговориха уклончиво на Арн и той разбра, че те съвсем не бяха жадували да се отправят толкова скоро отново на път. Досети се, че уклончивостта им бе предизвикана от това, че никога и с никого не бяха говорили честно и искрено. И си помисли, че не могат да се променят изведнъж. Самият той трябваше да им дава добър пример и това бе единственият правилен начин. Не можеше да спаси душите им със строги заповеди.
След като стигнаха до склоновете на Кинекуле, ловците забелязаха в далечината глиганско стадо. Сварте видя пръв глиганите, спря коня си и посочи с пръст към тях. Арн дълго се взира в дъбовата гора, преди да види животните, като те се оказаха значително по-близо, отколкото предполагаше. Глиганите стояха тихо, обърнали се към ловците, сякаш бяха почувствали опасността и изчакваха какво ще предприеме врагът. Около тях растяха нарядко могъщи дъбове, така че имаше пространство за конете.
Яхнал своя Шимал, Арн се приближи плътно до силния северен жребец на Сварте и го попита дали не трябва да стрелят по глиганите още сега. Сварте се постара да му отговори колкото се може по-вежливо, че ако се приближат по-близо, ще подплашат животните. Арн възрази нетърпеливо, че разбира всичко това, но нима малките глиганчета бягат по-бързо от конете?
Чул този глупав въпрос, Сварте се напрегна, за да запази вежливостта си, и Арн забеляза това по тежкото му дишане. Сякаш обяснявайки на дете, Сварте каза, че в равнината може и кон да догони глиган, особено ако е такъв, какъвто е на Арн, но тук е гора. И второ, дори и да догони глиган, какво ще направи след това, щом язди коня си?
Арн се заусмихва и свали мълчаливо лъка от гърба си. Опъна с лекота тетивата, сякаш това не бе най-натегнатият лък в целия Арнес, извади от колчана си няколко стрели и ги пъхна под мишницата на ръката си, с която държеше лъка, след което свали от коня си част от багажа си и го даде на Сварте. След това попита по кои глигани е по-добре да стреля, след като ги догони. Сварте наведе глава и хапейки незабележимо устните си, за да не се разсмее, отговори, че е по-добре да убива онези, които са със средни размери или дори по-малки.
Арн му кимна и пусна спокойно коня си в тръст направо към глиганите, сякаш си мислеше, че те така и ще стоят на мястото си, очаквайки смъртта. Сварте и Кол си размениха мълчешком насмешливи погледи и свиха рамене.
И в този миг конят на Арн се стрелна напред така, че изглеждаше сякаш излита над земята. Сварте и Кол успяха да забележат как Арн изстреля първата си стрела, яздейки, и как тя попадна в целта. А след това се чуваха само чаткане на конски копита, шумолене на окапалите дъбови листа по планинския склон и глиганско квичене.
На Сварте и Кол им трябваше известно време, за да разберат какво става. Двамата видяха как Арн застреля първия глиган, намериха убитото животно и бързо го одраха и изкормиха. След това обаче им се наложи да се потрудят, за да накарат младия господар да им разкаже къде се бе намирал, къде бе стрелял и в каква посока бе побягнал раненият глиган. Арн бе възбуден и не можеше да обясни смислено какво се бе случило. След като обаче се стъмни, и трите глигански трупа вече висяха на клона, както се полагаше.
На ловците им се наложи да разположат лагера си значително по-ниско по склона на Кинекуле, отколкото бяха мислили, но това бе оправдано. Та нали толкова успешно и леко бяха застреляли цели три глигана! И те трябваше да бъдат откарани колкото се можеше по-бързо в Арнес, защото глиганското месо се разваляше значително по-бързо от еленското.
Край огъня им бе отново трудно да започнат разговор, но в края на краищата Сварте сведе поглед и призна онова, което не можеше да не бъде признато, а именно че нито един човек не би могъл да препуска по-бързо и едновременно с това да стреля с лък, както го бе направил Арн, и то в гората. Това можело да стане само с помощта на магия.