Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Глава двадесет и девета

Такова беше обяснението на вечерните съпружески разходки на Джим. Аз често взимах участие в тях, като всеки път с неудоволствие си спомнях за Корнелиус, който се смяташе оскърбен относно законното си бащинство и сновеше наблизо, вечно изкривил уста, сякаш бе готов да заскърца със зъби. Но забелязвате ли как на разстояние триста мили от телеграфните линии и морските пощенски пътища вехне и умира грубата утилитарна лъжа на нашата цивилизация, отстъпвайки място на чистата проява на фантазията, която се отличава с безполезност и нерядко с очарование, а понякога и с дълбоко скрита истина за произведенията на изкуството? Легендата бе определила Джим за свой избраник — ето единствената правдива щриха в тази история, която във всички останали отношения е измислица. Джим не криеше своята скъпоценност; напротив — той извънредно се гордееше с нея.

Сега разбирам, че съм запомнил твърде малко от образа на тази девойка. Най-добре си спомням равната маслинена бледност на нейното лице и яркия синкавочер блясък на косите й, които се подаваха под тъмночервената шапчица, кацнала на тила й. Главата й беше добре оформена, движенията свободни и уверени, изчервяваше се силно. Когато аз и Джим разговаряхме, тя влизаше и излизаше, като ни хвърляше бързи погледи — грациозна, очарователна, явно неспокойна. В нея интересно се съчетаваха плахостта и смелостта. Прелестната й усмивка бързо се сменяше с изражение на мълчаливо, сдържано безпокойство, сякаш тя се втурваше в бягство при спомена за някаква постоянна опасност. Понякога девойката сядаше при нас, подпираше с малката си ръка нежната си буза и слушаше разговора ни; големите й ясни очи се впиваха в устните ни, сякаш всяка произнесена дума бе облечена във видима форма. Майка й я бе научила да чете и пише; от Джим тя бе усвоила доста английски и говореше много забавно, възприемайки неговите момчешки интонации и гълтайки като него окончанията на думите.