Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Да, в известен смисъл. Той може да вижда в сърцата на хората — необходим талант за някой, който иска да управлява Подземния свят. Онзи, който иска да управлява, трябва да умее да съди душите на мъртвите и да решава къде трябва да бъдат изпратени тези души. — Отговорът на Морфей беше придружен от замечтана усмивчица.
— Какво? — попита Хелън, объркана от странното изражение на лицето му. Морфей обаче благоволи само да поклати глава и да се усмихне тайничко в отговор на въпроса й. Преведе я през землището на двореца, чак досами извитите клони на голямото дърво, и се обърна към нея:
— Когато стоиш под дървото, каквото и да правиш, не поглеждай нагоре в клоните — предупреди я сериозно.
— Защо не? — попита Хелън, ужасявайки се от отговора. — Какво има в тях?
— Кошмари. Не им обръщай внимание и не могат нищо да ти направят. — Той внимателно пусна ръката й. — Сега трябва да те оставям.
— Наистина ли? — попита Хелън, като погледна изплашено през рамо към дървото с кошмарите. Морфей кимна и понечи да се отдръпне. — Но как ще се прибера у дома? — попита тя, преди той да успее да се отдалечи твърде много.
— Всичко, което трябва да направиш, е да се събудиш. И, Хелън — обади се той, сякаш я предупреждаваше — в идните дни се опитай да помниш, че сънищата наистина се сбъдват, но не идват лесно.
Морфей изчезна в смесицата от звезди и проблясващи светлини на тъмната поляна и без него Хелън се почувства много самотна. Застана с лице към дървото на кошмарите и сви юмруци, за да си вдъхне кураж, знаейки, че колкото по-скоро приключи с това, толкова по-добре. Без да вдига очи, пристъпи решително под клоните.
Веднага почувства над себе си множество движещи се неща. Носеха се странни писукания и тя чу дращене на нокти по дървесната кора, докато подобните на сенки създания тичаха наоколо. Клоните прошумоляваха, после се разтърсваха, после проскърцваха зловещо, докато кошмарите скачаха нагоре-надолу по тях все по-трескаво и оживено, за да привлекат вниманието й.
Нуждаеше се от цялата си твърдост, за да не вдигне поглед. За миг почувства как един от кошмарите се надвесва точно над лицето й. Усети как присъствието му витае наблизо, втренчено в нея. Хелън си нареди да не поглежда и стисна зъби, за да им попречи да затракат от страх. Поемайки си дълбоко дъх, тя застана с лице към Подземния свят.
— Хадес! Обещавам, че няма да се опитвам да освободя Персефона — изкрещя Хелън към голата пустош.
Макар че самата мисъл да изостави някого, й беше омразна, Хелън знаеше какво трябва да направи. Персефона беше принцеса, на която щеше да й се наложи да измисли как да излезе от кулата на замъка, без рицар в бляскава броня, който да я спаси. Това не означаваше, че на Хелън трябваше да й харесва тази мисъл.
— Но категорично ти предлагам да постъпиш правилно и сам да я пуснеш да си отиде — добави тя.
Кошмарите замлъкнаха. Хелън чу стъпки пред себе си, докато някой се приближаваше, но остана с очи, сведени към прашната земя от онази страна на дървото, която гледаше към Подземния свят, в случай че това беше номер.
— Какво знаеш ти за правилното и погрешното? — запита изненадващо мил глас.
Хелън се осмели да вдигне очи, усещайки, че кошмарите са избягали. Видя много висока, яка фигура, застанала пред нея. Вкопчващите се сенки, които кръжаха около мъжа, приличаха на големи, алчни ръце. Хелън беше виждала тази тъмнина и преди. Беше същият злокобен саван от мрак, създаван от Повелителите на сенките. Тъмнината се разпръсна и Хелън видя Хадес, господарят на мъртвите.
Беше загърнат в проста черна тога. Качулка закриваше очите му, а под нея, спускащите се върху бузите странични краища на лъскавия му черен шлем покриваха цялото му лице, с изключение на най-долната част на носа и устата. Хелън си спомни от проучванията си, че шлемът се нарича Шлем на мрака и с него Хадес става невидим, когато си пожелае.
Очите й бързо отскочиха от онова, което не можеше да види, за да обхване с поглед останалата част от него. Хадес беше внушително едър, а в движенията и стойката му имаше непринудена грациозност. Тогата му беше преметната елегантно през голата му, мускулеста ръка, а устните му бяха пълни, румено червени и доста красиви. Макар че по-голямата част от лицето му беше скрита, останалите му черти изглеждаха здрави и младежки — и невероятно чувствени. Хелън не можеше да откъсне очи от него.