Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Той е ужасен, съгласна съм. Но въпреки това не мога да остана тук и да се крия в леглото ти. — Хелън изпъшка, знаейки, че вероятно щеше да се упреква жестоко за това по-късно. — Независимо колко е опасно, трябва да се върна.
— Смела Красавица. — Богът на сънищата сведе поглед към нея с възхитена усмивка. — Сега те желая още повече.
— Ще ми помогнеш ли, Морфей? — попита Хелън, като галеше блестящата му коса. — Трябва да вляза отново в Подземния свят. Твърде много хора страдат от твърде отдавна.
— Знам. — Морфей извърна поглед, докато обмисляше молбата на Хелън. — Не ми влиза в работата да съдя дали мисията ти е добра или лоша, мога само да ти кажа, че се възхищавам на куража ти да се съгласиш да я предприемеш. Никак не ми се иска да те загубя, но много ми харесват причините, поради които избираш да си тръгнеш.
Знаейки, че може би насилва късмета си, Хелън реши да рискува и да поиска още една услуга.
— Знаеш ли за коя река говореше Персефона? Онази, от която трябва да налея вода, за да освободя Фуриите? — попита тя. Морфей наклони глава на една страна, сякаш се опитваше да си припомни нещо.
— Нещо ми подсказва, че някога съм знаел — каза той, като се мръщеше озадачено. — Но вече не. Съжалявам, Красавице, но съм забравил. Ще трябва да откриеш това сама.
Морфей я целуна по връхчето на носа и се изтърколи от леглото. Обърна се назад и с лекота я вдигна от усуканите чаршафи, а после я положи върху хладната трева с израз на съжаление. Хванати за ръце, тръгнаха, без да бързат, през двореца му.
Минаха покрай множество дивни стаи, пълни с фантастични образи от сънищата. Хелън зърна водопади, от които бликаха искрящи струи във всякакви цветове, дракони в брони върху купища богатства, от чиито ноздри излизаше димът на едва сдържани огньове, и крилати, подобни на елфи, хора, танцуващи с насочващите светлини. Но най-забележителното помещение беше просторна, проблясваща пещера, пълна с купища монети.
Над всяка купчина в нощното небе безтегловно се рееше голям цилиндър. Цилиндрите бяха направени от тухли, камъни или бетон. Някои изглеждаха, сякаш бяха на хиляди години, и от тях се ронеше мъх, други изглеждаха току-що изградени и много модерни. От дъната на един-два дори висяха окачени на въжета кофи, които се сториха на Хелън странно кичозни.
— Какво е това място? — попита тя благоговейно. Пространството сякаш продължаваше безкрайно — толкова нататък в тъмната далечина, че тя не виждаше да има край.
— Някога да си пускала монета в кладенец и да си си намисляла желание? — попита Морфей. — Всички кладенци на желанията, някогашни и сегашни, свършват тук, в Земята на сънищата. Това всъщност е недоразумение. Не мога да накарам мечтите и сънищата да се сбъдват в реалния живот, независимо с колко пари ме засипват хората. Единственото, което мога да направя, е да им изпратя насън ярки образи на най-съкровените им желания. Опитвам се да ги направя възможно най-реални.
— Много грижовно от твоя страна.
— Ами не ми се струва правилно да вземам парите на хората, без да им дам нещо в замяна — каза той с лукава усмивка. — А всичко това може да бъде и твое, нали знаеш.
— Честно? — попита Хелън, като повдигна вежда. — Топлото ти легло беше по-изкушаващо от всичките златни монети на света.
Сякаш по поръчка, Хелън чу свистящ звук и видя далечен проблясък, когато една от грамадните купчини се раздвижи, за да посрещне ново лъскаво желание.
— Дълбоко съм поласкан.
Морфей я поведе надалече от стаята с кладенците на желанията и вън от двореца. Застанала под един навес, Хелън се огледа из градината на двореца и видя голямо дърво, което растеше самичко насред обширна равнина.
— Отвъд това дърво е Земята на мъртвите. Застани под клоните и кажи на Хадес, че няма да се опитваш да плениш неговата царица. Ако си искрена, той няма да ти пречи да се спускаш в Подземния свят.
— Откъде ще разбере дали съм искрена? — попита Хелън, изненадана. — Хадес Търсач на истината ли е?