Войната на Калибан

— Отварям вратите сега — съобщи тя и гласът ѝ прозвуча тънък и неясен в шлема му. Товарният портал в дъното се отвори безшумно и разкри няколко квадратни метра изпълнена със звезди чернота. Чудовището или не забеляза, или не го интересуваше.

— Те понякога изпадат в летаргия, нали? — попита Еймъс. Кабелът се точеше от скафандъра му към въздушния шлюз като някаква високотехнологична пъпна връв. — Като Джули, когато пипна този вирус. Тя бе лежала в онази хотелска стая на Ерос около две седмици.

— Може би — отвърна Холдън. — Как предлагаш да го направим? Почти ми се иска да отидем там, да грабнем нещото и да го метнем през вратата. Но имам силни резерви към идеята да го докосваме.

— Да, след това не бихме искали да влезем обратно със скафандрите си — съгласи се Еймъс.

Холдън внезапно си спомни как едно време се прибираше вкъщи, след като е играл навън, и трябваше да свали всичките си дрехи в антрето, преди мама Тамара да го пусне в другите стаи. Това щеше да е горе-долу същото, само че далеч по-студено.

— Иска ми се да имахме някоя много дълга пръчка — рече Холдън и огледа различните предмети, складирани в товарния отсек, с надеждата да открие нещо, отговарящо на нуждите му.

— Хм, капитане? — обади се Еймъс. — То ни гледа.

Холдън се обърна и видя, че механикът е прав. Създанието не бе помръднало от мястото си, но бе извъртяло глава към тях и определено ги зяпаше. Очите му бяха зловещо сини, сякаш озарени от вътрешна светлина.

— Е, хубаво — отбеляза Холдън. — Значи не е в летаргия.

— Знаеш ли, ако успея да го откъсна от онази стена с един-два изстрела и Алекс форсира двигателя, то може да излети през задната врата право в огнената струя. Това би трябвало да му види сметката.

— Нека помислим… — рече Холдън, но преди да довърши, стаята проблесна няколко пъти от изстрелите на пушката на Еймъс. Чудовището бе улучено многократно и полетя, премятайки се, към портала.

— Алекс, дай… — започна Еймъс.

Чудовището се раздвижи с ослепителна бързина. Протегна една ръка към стената и крайникът му сякаш се удължи, за да я достигне, а след това дръпна толкова силно, че металната плоскост се огъна. После полетя към горния край на товарния отсек с такава скорост, че когато се блъсна в сандъка, зад който се криеше Холдън, магнитните му държачи се откъснаха от стената. Помещението сякаш се завъртя, когато ударът отхвърли Холдън назад. Сандъкът се носеше след него със същата скорост. Холдън се удари в стената част от секундата преди сандъка, а после магнитният палет се залепи за нея, приклещвайки крака му.

Нещо в коляното му се огъна лошо и от болката светът за кратко почервеня.

Еймъс откри огън с пушката си срещу чудовището от близко разстояние, но то го зашлеви небрежно и го запрати във въздушния шлюз с такава сила, че вътрешната врата се огъна. В секундата, щом тя бе разхерметизирана, външната врата се затръшна. Холдън опита да се раздвижи, но кракът му бе затиснат от сандъка, а електромагнитите можеха да държат четвърттонна маса при ускорение 10 g, така че нямаше шанс да го отмести. Контролното табло, откъдето би могъл да изключи магнитите, светеше в оранжево, показващо пълна мощност, на десет сантиметра извън обсега му.