Обещанието на краля вещер

Мрачният елф хвърли второ въже на Атрогейт и джуджето го издърпа.

— Замъкът се събужда за присъствието ни — обясни Джарлаксъл щом се спусна.

Посочи с ръка към земята под тях, която бе на около двадесет стъпки надолу.

Атрогейт понечи да спори, но изгуби гласа си щом последва поканата на Джарлаксъл да погледне надолу.

Защото там имаше немъртва орда, която се изравяше от почвата и се насочваше под въжето.

— О, прекрасно — каза Кантан.

— Влизат и в тунелите в стената — информира го Джарлаксъл.

— Мислиш ли, че са достатъчно умни, че да срежат въжето след нас? — изрева Атрогейт.

— О, прекрасно — повтори Кантан.

Джарлаксъл кимна на Елъри.

— Тръгвай — подкани я. — Бързо.

Елъри закрепи брадвата и щита на гърба си и се покатери на въжето над висящия Атрогейт.

— Побързай или ще усетиш косматата ми глава на задните си части — излая след нея Атрогейт.

Тя не погледна назад и се задвижи с цялата скорост, на която бе способна.

„Вземи девойката полуорк и я пусни на ордата“ прозвуча глас в главата на Атрогейт.

За момент на лицето на джуджето се появи учудено изражение, после погледна към Кантан.

„Победата ни ще е почти пълна щом тя умре“ обясни магьосникът.

— Хайде, момиче — каза послушният Атрогейт на Арраян.

Джарлаксъл кацна до жената на върха на стената и я сграбчи за ръката, когато тръгна към джуджето.

— Аз ще я взема — каза на джуджето, а към Кантан добави: — Ти върви с него.

Кантан се опита да не издаде изненадата и гнева си — и подозрението, дали мрачният елф по някакъв начин бе прихванал магическото му съобщение към джуджето. Или пък погледът на Атрогейт към него по някакъв начин бе подсказал на прозорливия Джарлаксъл плановете му за Арраян? Кантан използва обичайния си сарказъм, за да прикрие тези силни емоции.

— Сега можеш да летиш, така ли? — попита магьосникът.

— Да левитирам — поправи го Джарлаксъл.

— Право нагоре и надолу.

— Безтегловно — обясни мрачният елф, хвана края на второто си въже от ръцете на Атрогейт и го уви около тежестта на къщоразбиваческата сбруя. — Няма да ти тежим въобще, скъпо джудже.

Атрогейт разбра всичко и се изсмя още по-високо.

По това време Кантан вече се приближаваше колебливо към него, така че джуджето се протегна, сграбчи го за колана и грубо го дръпна.

— Имам си мрачен елф за хвърчило! — заяви с кикот от все сърце Атрогейт.

— Прекарай ръцете си през сбруята и се дръж — Джарлаксъл подкани магьосника. — Освободи ръцете на джуджето, умолявам те, в противен случай замъкът ще ни хване, преди да стигнем от другата страна.