Лицето на смъртта

— А след това да й я отнеме — казвам аз.

Кати кима.

— Да.

— Разкажете ни какво се случи през онзи ден — настоява Кали с нежен глас.

Жената стиска рефлексивно чашата с кафето.

— Денят започна напълно нормално. Това му е странното. Нищо особено не се случи нито в службата, нито в личен план. Единствената разлика между този ден и всеки друг можеше да се намери в това, че той беше избрал точно него. — Кати отпива от кафето си. — Тъкмо бях приключила късната си смяна. Минаваше полунощ, когато се прибрах у дома. Беше тъмно. И тихо. Бях изморена. Веднага отидох в банята, за да си взема душ. Винаги така правя. За мен това беше символика — щом вършиш мръсна работа, като се прибереш у дома, трябва да се измиеш.

— Разбирам — отвръщам аз.

— Съблякох се и се изкъпах. Облякох си халата и взех книгата, която четях — нещо комерсиално и глуповато, но пък ми беше интересно, — налях си чаша кафе и седнах точно тук. — Тя потупва подлакътника с ръка. — Фотьойлът е друг, но мястото е същото. Помня, че оставих кафето си на масата — тя отиграва отново движението — и в следващия момент някой уви въже около врата ми и ме дръпна силно назад. Опитах се да помисля, да направя нещо, да прокарам ръце между въжето и врата си, но той беше прекалено бърз. Прекалено силен.

— Наричаме това блицатака — обяснява с нежен глас Кали. — Когато нападателят е много силен. Не са много нещата, които човек може да направи, за да му попречи.

— И аз постоянно си повтарям това. През повечето време си вярвам. — Кати отпива от кафето си. Този път устната й потреперва. — Той знаеше какво прави. Дърпаше ме напред-назад… — сграбчва врата си, за да демонстрира —…и за секунди изпаднах в безсъзнание. — Поклаща глава. — За секунди. Можете ли да повярвате? Можеше да ме убие на място. Никога нямаше да се събудя. Щях да умра. Но… — тя млъква. — В крайна сметка се събудих. На няколко пъти. Беше увил въжето около врата ми в стил „Гейси“[14]. Стискаше го здраво и спираше кръвта до главата ми. Изпадах в безсъзнание. След това го отпускаше и отново идвах в съзнание. После пак го стягаше. Като се събудих по едно време, халата ми го нямаше. Бях гола. Събудих се отново и ръцете ми бяха с белезници зад гърба ми, а устата ми запушена. Имах чувството, че се давя отново и отново и всеки път се събуждах в нова част от кошмара. Поради някаква причина най-лошото беше, че той не проговаряше.