Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Отначало - не - каза Лус, като възкреси в паметта си разгорещения им спор под прасковеното дърво. - Той започна, споменавайки Библията, която аз инстинктивно отхвърлям от съзнанието си... - Тя прехапа език. - Не исках да ви обидя. Искам да кажа, мисля, че часовете при вас са наистина интересни.
- Не съм се обидила. На твоята възраст хората често се стесняват от религиозното си възпитание. Ти не си новост в това отношение, Лусинда.
- О. - Лус изпука с кокалчетата на пръстите си. - Но аз не съм получила религиозно възпитание. Родителите ми не вярват в това, така че...
- Всеки вярва в нещо. Със сигурност си кръстена?
- Не и ако не броите плувния басейн, построен под църковните скамейки там - каза свенливо Лус, като посочи с палец към гимнастическия салон на „Меч и Кръст“.
Да, празнуваше Коледа, беше ходила на църква няколко пъти, и дори когато животът й беше направил нещастни нея и всички около нея, пак беше вярвала, че там горе има някой или нещо, в което си струва да вярва. Това винаги й беше достатъчно.
В отсрещния край на стаята чу силен трясък. Когато вдигна очи, видя, че Роланд се беше изтърсил от стола си. Последния път, когато бе хвърлила поглед към него, той се облягаше назад, крепейки стола на два крака, а сега, изглежда, гравитацията най-накрая беше победила.
Когато той започна тромаво да се опитва да се изправи на крака, Ариана отиде да му помогне. Тя хвърли поглед през рамо и махна припряно с ръка:
- Добре е! - провикна се бодро. - Ставай! - високо прошепна тя на Роланд.
Мис София седеше съвсем неподвижно, с ръце в скута под масата. Тя се прокашля няколко пъти, прелисти назад до предната корица на книгата и прокара пръсти по снимката, после попита:
- Даниел разкри ли ти още нещо? Знаеш ли кой е той?
Бавно, като седна много изправена в стола си, Лус попита:
- А вие знаете ли?
Библиотекарката настръхна:
- Аз изучавам тези неща. Аз съм човек на науката. Не се заплитам в тривиални сърдечни въпроси.
Това бяха думите, с които си послужи - но всичко, от пулсиращата вена на шията й, до почти незабележимо лекия слой пот, осеял с капчици челото й, подсказваше на Лус, че отговорът на въпроса й е „да“.
Над главите им огромният черен старинен часовник удари единайсет. Стрелката за минутите потрепери от усилието да се намести, и цялото съоръжение продължи да бие като гонг толкова дълго, че прекъсна разговора им. Лус никога не беше забелязвала кожо шумен беше този часовник. Сега всеки негов звън й причиняваше болка. От твърде отдавна беше далече от Даниел.
- Даниел мислеше... - подхвана Лус. - Снощи, когато се целунахме за пръв път, той мислеше, че ще умра. - Мис София не изглеждаше толкова изненадана, колкото би се искало на Лус. Лус изпука с кокалчетата си. - Но това е налудничаво, нали? Никъде няма да отида.
Мис София свали бифокалните си очила и разтри малките си очи:
- Засега.
- О, Боже - прошепна Лус, почувствала същия прилив на страх, който я беше накарал да изостави Даниел в гробището. Но защо? Имаше нещо, което той все още не й казваше - нещо, което, тя знаеше това, имаше властта да я накара да се страхува или безкрайно повече, или много по-малко. Нещо, което тя вече и сама знаеше, но не можеше да повярва. Не и докато не видеше отново лицето му.
Книгата още беше отворена на снимката. Гледана отгоре надолу, усмивката на Даниел изглеждаше разтревожена, сякаш знаеше — както казваше, че е знаел винаги - какво се задава зад следващия ъгъл. Не можеше да си представи какво ли изживяваше той точно сега. Да заговори откровено за странното минало, което споделяха - само за да бъде пренебрегнат от нея така напълно. Трябваше да го намери.
Тя затвори книгата и я пъхна обратно под мишница. После се изправи и бутна стола си навътре.
- Къде отиваш? - попита напрегнато мис София.
- Да намеря Даниел.
- Ще те придружа.
- Не. - Лус поклати глава, като си представи как се появява да прегърне Даниел, следвана от училшцната библиотекарка. -Не е нужно да идвате. Наистина.
Мис София беше истинско олицетворение на деловитост-та, когато се наведе да завърже на двоен възел връзките на практичните си обувки. Изправи се и положи длан на рамото на Лус.
- Довери ми се - каза тя, - нужно е. „Меч и Кръст“ трябва да пази репуацията си. Нали не мислиш, че просто оставяме учениците да се шляят без надзор през нощта?
Лус устоя на порива да осведоми мис София за неотдавнашното си приключение извън портите на училището. Изстена вътрешно. Защо да не вземат със себе си цялото ученическо тяло, та всички да могат да се насладят на драмата? Моли можеше да прави снимки, Кам можеше да си намери някой друг, с когото да се сбие. Защо да не започнат тук, и да подберат Ари-ана и Роланд - които, осъзна стреснато тя, вече бяха изчезнали.