Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Значи Пениуедър също е наясно със съдържанието й?
- Не знам - каза Лус, като клатеше глава. Усещаше, че говори несвързано, и въпреки това не можеше да се накара да млъкне. Мис София беше като готината, страхотна баба, каквато Лус никога не беше имала. Представата за голяма разходка за пазаруване на собствената й баба се изчерпваше с отиването до бакалията. Освен това беше й толкова хубаво просто да поговори с някого. - Още не съм успяла да я открия, само защото бях с Даниел, а обикновено той се държи толкова стран-но, но снощи ме целуна и останахме навън до...
- Извини ме, скъпа - каза мис София, малко прекалено високо, - но наистина ли току-що каза, че Даниел Григори те е целунал?
Лус покри устата си с две ръце. Не можеше да повярва, че току-що беше признала това пред мис София. Сигурно наистина започваше да си губи ума.
- Съжалявам, това е напълно неуместно. И смущаващо. Не знам защо се изплъзна от устата ми. - Тя размаха ръце към пламналите си бузи.
Вече беше твърде късно. От другия край на отдела за учене Ариана се обърна гръмко към Лус:
- Благодаря, че ми каза! - Лицето й изглеждаше удивено.
Но мис София рязко накара Лус отново да насочи вниманието си към нея, когато издърпа книгата от ръцете й:
- Една целувка между теб и Даниел, скъпа, е не само неуместна, а обикновено е и невъзможна. - Тя поглади брадичката си и вдигна очи към тавана. - Което значи... ами, не би могло да значи...
Пръстите на мис София полетяха през книгата, като проследяваха всяка страница с невероятна бързина.
- Какво имате предвид с „обикновено“? - Лус никога не се беше чувствала толкова изолирана от собствения си живот.
- Забрави целувката. - Мис София махна с ръка към Лус и я стресна. - Тя не е и половината от това. Целувката не означава нищо, освен ако... - Тя замърмори под носа си и отново за-прелиства бързо страниците.
Какво знаеше мис София? Целувката на Даниел означаваше всичко. Лус гледаше, обзета от съмнения, летящите пръсти на мис София, докато нещо на една от страниците привлече погледа й.
- Върнете се назад - каза Лус, като сложи ръка върху тази на мис София, за да я спре.
Мис София бавно се отдръпна, когато Лус запрелиства отново тънките, полупрозрачни страници. Ето. Притисна ръка към сърцето си. В полето на листа имаше поредица рисунки, скицирани с много тъмно черно мастило. Нарисувани набързо, но с елегантен, фин стил. От някой с безспорен талант. Лус прокара пръсти по рисунките, като ги попиваше с поглед.
Извивката на женско рамо, гледано отзад, с коса, прибрана в нисък кок. Гладки голи колене, кръстосани едно върху друго, издигащи се към обвита в сянка талия. Дълга, тънка китка, отстъпваща място на разтворена длан, в която почиваше едър божур с пищни цветове.
Пръстите на Лус затрепериха. В гърлото й се надигна буца. Не знаеше защо тъкмо това, от всичко, което беше видяла и чула днес, беше достатъчно красиво - достатъчно трагично -че най-сетне да я докара до сълзи. Рамото, коленете, китката... всички те бяха нейни. И тя знаеше - всички те бяха нарисувани от ръката на Даниел.
- Лусинда. - Мис София придоби нервно изражение, докато бавно, сантиметър по сантиметър, отдръпваше стола си от масата. - Добре - добре ли се чувстваш?
- О, Даниел - прошепна Лус, изпълнена с отчаян копнеж отново да бъде близо до него. Избърса една сълза.
- Той е прокълнат, Лусинда - каза мис София с изненадващо студен глас. - И двамата сте прокълнати.
Прокълнати. Даниел беше говорил за това, че е прокълнат. Това беше думата, с която нарече всичко това. Но беше имал предвид себе си. Не нея.
- Прокълнати ли? - повтори Лус. Само че не искаше да чува нищо повече. Всичко, което искаше, беше да намери Даниел.
Мис София щракна с пръсти пред лицето на Лус. Лус срещна погледа й, бавно, апатично, като се усмихваше замаяно.
- Още не си будна - промърмори мис София. Тя затвори книгата с рязък звук, с което привлече вниманието на Лус, и положи ръце върху масата. - Той каза ли ти нещо? След целувката, може би?
- Каза ми... - подхвана Лус. - Звучи налудничаво.
- С тези неща често е така.
- Каза ми, че ние двамата... че ние сме нещо като обречени влюбени. - Лус затвори очи, като си спомни дългия списък от минали животи, които й бе изброил. Отначало тази представа й се беше струвала толкова чужда, но сега, когато започваше да свиква с нея, си помисли, че това може просто да е най-роман-тичното нещо, случвало се някога в историята на света. - Говори за всичките пъти, когато сме се влюбвали, в Рио, и в Йерусалим, в Таити...
- Това наистина звучи доста налудничаво - каза мис София. - Затова ти, разбира се, не му повярва?