Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Нищо особено, просто сключихме малък облог, за по-интересно. Аз предположих, че си изчезнала с Даниел. Нашият Роланд заложи на Кам. Направо ме разоряваш, Лус. Това не ми харесва.
- Бях с Даниел - каза Лус, без всъщност да знае защо изпитваше нужда да ги поправи. Нямаха ли си по-добро занимание от това, да се размотават и да се чудят какво прави тя в личното си време?
- О - каза Роланд разочаровано. - Интригата се усложнява.
- Роланд. - Лус се обърна към него. - Трябва да те питам нещо.
- Слушам. - Той извади бележник и химикалка от блейзера си на черни и бели райета. Задържа химикалката вдигната над листа, като сервитьор, който приема поръчка. - Какво искаш? Кафе? Пиячка? Твърдия алкохол го доставям само в петъците. Неприлични списания?
- Пури? - предположи Ариана, като фъфлеше заради пълна-та си с шоколад уста.
- Не. - Лус поклати глава. - Нищо такова.
- Добре, специална поръчка. Оставих каталога горе в стаята. - Роланд сви рамене. - Можеш да наминеш по-късно...
- Не искам да ми намираш нищо. Просто искам да разбера... - Тя преглътна на сухо. - Ти си приятел с Даниел, нали?
Той сви рамене:
- Не го мразя.
- Но нали му имаш доверие? - попита тя. - Имам предвид, ако ти каже нещо, което звучи откачено, каква е вероятността да му повярваш?
Роланд я погледна с присвити очи, като за миг придоби объркано изражение, но Ариана бързо скочи на масата и преметна крака до Лус.
- За какво точно става въпрос?
Лус се изправи:
- Няма значение. - Изобщо не биваше да повдига въпроса. Цялата бъркотия от подробности отново нахлу в ума й. Грабна книгата от масата. - Трябва да вървя - каза тя. - Съжалявам.
Бутна стола си навътре и си тръгна. Усещаше краката си натежали и изтръпнали, а ума си - претоварен. Полъх на вятъра повдигна косата на тила й и тя светкавично обърна глава, търсейки сенките. Нищо. Просто един отворен прозорец високо горе близо до наклонените покривни греди на библиотеката. Само мъничко птиче гнездо, сгушено в тесния отворен ъгъл на прозореца. Докато оглеждаше отново библиотеката, на Лус й се стори трудно да повярва на очите си. Наистина нямаше и следа от тях, никакви мастиленочерни пипала или тресяща се сива климатична инсталация, бръмчаща над главата й - но Лус чувстваше отличителната им близост, почти усещаше соления им мирис на сяра във въздуха. Къде бяха, ако не я преследваха? Винаги ги беше възприемала като единствено нейни. Никога не беше мислила, че е възможно сенките да ходят на други места, да правят други неща - да измъчват други хора. Дали Даниел също ги виждаше?
Когато зави зад ъгъла към масите с компютрите в дъното на библиотеката, където смяташе, че може би ще намери Пен, Лус се натъкна право на мис София. И двете се спънаха и мис София се хвана за Лус, за да се закрепи. Беше облечена в модни джинси и дълга бяла блуза, с украсена с мъниста червена плетена вълнена жилетка, завързана около раменете. Очилата й в металически зелен цвят висяха на пъстроцветна мънистена верижка на шията й. Лус се изненада колко здрава беше хватката й.
- Извинете - промърмори Лус.
- Но, Лусинда, какво има? - Мис София притисна длан към челото на Лус. Мирисът на бебешка пудра от ръцете й изпълни носа на Лус. - Не изглеждаш добре.
Лус преглътна, заставяйки се да не избухва в сълзи просто защото милата библиотекарка проявяваше съчувствие към нея.
- Не съм добре.
- Знаех си - каза мис София. - Днес пропусна часа, а снощи не беше на Социалните мероприятия. Имаш ли нужда да те прегледа лекар? Ако аптечката ми за първа помощ не беше изгоряла в пожара, щях да ти премеря температурата още тук.
- Не, ами, не знам. - Лус протегна книгата пред себе си и обмисли възможността да разкаже всичко на мис София, като започне от началото... а кога беше то?
Само че не й се наложи. Мис София хвърли един поглед към книгата, въздъхна и погледна разбиращо Лус.
- Най-сетне я намери, нали? Хайде, да поговорим.
Дори библиотекарката знаеше за живота й повече, отколкото самата Лус. За живота... или за животите й? Не можеше да проумее какво означаваше каквото и да било от това, или как нещо от него беше възможно.
Последва мис София до една маса в задния ъгъл на учебния отдел. С крайчеца на окото си още виждаше Ариана и Роланд, но поне изглеждаше, че са твърде далече, за да ги чуят.
- Как попадна на това? - Мис София потупа Лус по ръката и си сложи очилата. Малките й, подобни на черни перли очи проблясваха зад рамките на бифокалните очила. - Не се тревожи. Не си загазила, скъпа.
- Не знам. Пен и аз я търсехме. Беше глупаво. Мислехме си, че може би авторът е роднина на Даниел, но не знаехме със сигурност. Изглежда, че всеки път щом отидехме да я търсим, някой току-що я беше взел. После, като се прибрах тази вечер, Пен я беше оставила в стаята ми...