Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Лус вдигна книгата на сантиметри от лицето си и загледа съсредоточено образа на жената. Носеше надиплена черна копринена бална рокля, която обгръщаше тялото й до кръста, преди да се разпери в широки черни пластове. Черни затягащи се с връзки ръкавели обгръщаха ръцете й, като оставяха белите й пръсти гол и. Дребните й зъби се показваха между устните, които бяха разтворени в безгрижна усмивка. Имаше чиста кожа, с няколко тона по-светла от тази на мъжа. Дълбоко разположени очи, обточени от гъсти ресници. Водопад от черна коса, която падаше на гъсти вълни до кръста й.
На Лус й отне един миг да си спомни как да диша, а дори тогава все още не можеше да откъсне напрегнатия си поглед от книгата. Жената на снимката?
Това беше тя.
Или Лус беше права, и споменът й за Даниел беше породен от някоя забравена разходка до търговския център в Савана, където бяха позирали за безвкусни снимки, преоблечени в дрехи от стари времена, във „Вашата кабинка за стари снимки“, които тя също не можеше да си спомни - или Даниел казваше истината.
Лус и Даниел наистина се познаваха.
От съвсем различно време.
Не можеше да си поеме дъх. Целият й живот се мяташе в размътеното море на ума й, всичко будеше съмнения - противните сенки, които я преследваха, ужасната смърт на Гревър, сънищата...
Трябваше да намери Пен. Ако някой можеше да измисли обяснение за подобно невъзможно събитие, това щеше да е Пен. Пъхнала под мишница загадъчната стара книга, Лус излезе от стаята си и забърза към библиотеката.
Библиотеката беше топла и пуста, но нещо във високите тавани и безкрайните редици от книги изнервяше Лус. Подмина бързо новата рецепция, която още изглеждаше стерилна и необитавана. Подмина страховития каталог на картотеката, който вече никой не използваше, и безкрайния справочен отдел, докато стигна до дългите маси в отдела за групово четене.
Вместо Пен, Лус намери Ариана, която играеше шах с Ро-ланд. Беше вдигнала крака върху масата и носеше раирана кон-дукторска шапка. Косата й беше подпъхната под шапката, и Лус отново забеляза, за първи път след сутринта, когато бе подстригала косата й, лъскавия, бял като мрамор белег по протежение на шията й.
Ариана се беше съсредоточила върху играта. Шоколадова пура се поклащаше между устните й, докато обмисляше следващия си ход. Роланд беше навил плитчиците си на два спретнати възела на темето. Наблюдаваше зорко Ариана, като почукваше с кутрето си по една от пешките.
- Шах и мат, кучи сине - заяви тържествуващо Ариана, като събори царя на Роланд, точно когато Лус спря с тежки стъпки пред масата им. - Лулулусинда - пропя тя, като вдигна поглед. - Криеш се от мен.
-Не.
- Чувам разни неща за теб - каза Ариана, при което Роланд наклони заинтригувано глава. - Смушкване, смушкване, намигване, намигване. Това значи: сядай и си признавай. На минутата.
Лус притисна книгата към гърдите си. Не искаше да сяда. Искаше да потърси Пен из библиотеката. Не можеше да води банален учтив разговор с Ариана - особено пред Роланд, който разчистваше вещите си от съседното място.
- Ела при нас - каза Роланд.
Лус неохотно се отпусна на ръба на стола. Щеше да остане само няколко минути. Вярно, че не бе виждала Ариана от няколко дни, и при нормални обстоятелства причудливото държание на това момиче щеше наистина да й липсва.
Но тези обстоятелства бяха далеч от нормалните, а Лус не можеше да мисли за нищо друго, освен за онази фотография.
- Тъй като току-що размазах Роланд на шах, нека да играем на нова игра. Какво ще кажеш за „кой видя уличаваща снимка на Лус онзи ден?“ - каза Ариана, като скръсти ръце върху масата.
- Какво? - Лус отскочи назад. Притисна силно ръка върху корицата на книгата, сигурна, че напрегнатото й изражение издаваше всичко. Изобщо не биваше да я носи тук.
- Ще ти дам право да познаеш от три пъти - каза Ариана, като завъртя очи. - Моли ти е щракнала една снимка, докато си се вмъквала в голяма черна кола вчера след часовете.
- О - въздъхна Лус.
- Канеше се да те изклюкари на Ранди - продължи Ариана. - Докато аз не я нахоках едно хубавичко. Ммм-хмм. - Тя щракна с пръсти. - Сега, за да покажеш признателността си, кажи ми - да не те измъкват тайно да посещаваш някой психиатър извън кампуса? - Тя сниши гласа си до шепот и почукаа с нокти по масата. - Или си си хванала любовник?
Лус хвърли поглед към Роланд, който я гледаше втренчено.
- Нито едното, нито другото - каза тя. - Просто излязох за малко да поговоря с Кам. Не мина точно...
- Бам! Плащай, Ари - каза Роланд ухилено. - Дължиш ми десет кинта.
Челюстта на Лус увисна.
Ариана я потупа по ръката: